И ето че тя е тук, в стаята, с него. Когато Джо беше дете, Хариет се извисяваше над него и можеше да носи долницата на пижамата му вместо бермудки. Сега той гледа отвисоко към Нея — тя не носи токчета — и майка му може да се побере в едиНия крачол на панталоните му, а с опъната на опашка коса едва Стига до средата на гърдите му.
Хариет Спорк се взира в сина си и той ясно вижда как се дали да не извика портиерите и да накара да го изхвърлят. Е, не; не става и на въпрос дали е редно да го стори — Тя дала монашески обет и присъствието на Джо е абсолютно нарушение на правилата. Не, майка му се опитва да разгадае дали следва да постъпи така, понеже все пак — както и да гледа на нещата — той й е син. Самият Джо не е обмислял какво да стори при подобни обстоятелства и започва да се пита дали тази липса на предвидливост няма да бъде подложена на изпитание
Очевидно не.
— Джошуа — казва Хариет.
— Здравей, мамо.
— Загазил си.
Това не е въпрос. Тя или знае, или е отгатнала. А може и през цялото време да е очаквала да му се случи.
— Нали знаеш, че не мога да те скрия. Църквата вече не предоставя убежище.
— Не ми трябва убежище.
— Ох. Олеле…
Понеже, ако не е дошъл да го укрие, значи търси някаква друга помощ. Джо размисля дали да каже на Хариет, че е дошъл да я види, преди да се предаде. Чуди се дали тази лъжа ще й донесе радост или вина и какво ще стори с него. Ще му се да спре да се опитва да я измами и просто да й бъде син, но отдавна вече не знае дали говори с булката на Господ или с жената с лейкопласта и топлата шия, способна да оправи всичко. За кратко ирационално се ядосва, че Господ изисква от нея да изостави сина си и почти й го казва, но си спомня, че този подход предизвиква лекция за изпитанията на Авраам.
Вместо това заявява:
— Смятам да те прегърна!
Така и прави, а Хариет след миг на срамно колебание — понеже това определено не е типично напоследък за него — отвръща разпалено на прегръдката му, притиска го в обятията си, трепери цялата и го пита какво, да му се не види, става и дали е добре, а после, за втори път — за какво става дума и какво значи присъствието му, а Джо отвръща, че си няма представа, нищо не разбира, но Били е мъртъв и светът се е обърнал с краката нагоре, и вината не е негова, но, моля, моля, моля, тя трябва да внимава — налага се наистина. Думите му сякаш изцяло разгалват емоциите на Хариет, понеже тя заплаква безмълвно на рамото на сина си и той прави същото, като през цялото време чувства, че е нечестно да й стоварва цялата си беда, понеже тя е тъй мъничка.
Накрая Хариет все пак се отдръпва от Джо — или може би са достигнали точката, в която прегръдката им свършва и утехата, която дава, е надмогната от неудобство и съвест. Двамата се разделят и той се вглежда в майка си.
Хариет Спорк — сестра Хариет — е все още привлекателна. Гласът, с който е пяла „Мамо, той ме пие с поглед“[121], сега почесто се използва за псалми и гримът е отстъпил пред сурово изражение, в което съчувствието се смесва с вяра и целеустременост, и — в редките случаи, когато стъпи накриво, като сега — уверено очакване за прояснение. Сега тя е майка на всички и Джо чувства непоносимо нередни алчност и ревност, дори насаме с нея в тази стая. Това са мои благословени дарове, крещи сърцето му, мои и ничии други! Струва му се нечестно майка му да споделя емпатията си с други, а да заключва вратата за него — той, който най-много я заслужава.
Сега косата й е посивяла; последните черни кичури са изчезнали. Може да са били последни признаци на суетност, вече опростена. Миглите й са все още великолепни, а дланите й — елегантни.
121
Ма! He’s Making Eyes at Me — знаменита песен на на Сидни Клеър и Конрад от 1921 г. — Б. пр.