Един етаж по-нагоре има ръскинит. Скочил е или е паднал от четвъртия етаж и се е приземил на крака. Ръцете му са разперени, сякаш за да прегърне нещо, а главата се люлее насамнатам на раменете, все едно души. Миг по-късно Джо вижда с очите си още един да се спуска грациозно като празен чувал и да каца до първия. Сякаш удря земята целият едновременно, все едно вързоп с дрехи, пълен с пръчки, но миг по-късно е на крака, раздвижва рамене и за миг докосва другаря си със странен, чисто физически жест на разпознаване. Не е никак човешки: паешки е, като на гущер. След това и двамата разперват ръце в еднаква борческа стойка и главите им се завъртат към Джо. Двамата заедно скачат към стълбите.
Еди Банистър сграбчва майстора за ръката и го избутва навън в градината. Хариет е няколко крачки пред тях, но напредва бавно дори на пълна скорост. Щом я догонва, Джо я вдига и за малко да получи кокалест лакът в окото, преди тя да осъзнае кой я е взел на ръце. Еди кима одобрително и ги подминава, пъргава като овчарско куче. Джо поглежда през рамо и вижда, че ръскинитите излизат през вратата, буквално се препъват един в друг. Спират неподвижни и миг по-късно към тях се присъединява трети. Отново се докосват, със същото паешко пипане и кимане, и после скачат напред, бързи и силни, и причудливо тихи. Джо вдига Хариет пред гърдите си и хуква, все едно го гонят дяволи.
Градината в „Самсон в храма“ е убежище в убежището, криволичещо и лабиринтоподобно място със скрити кътчета за медитация и лехи с рози, задънени алеи и алкови. Това е място, където едно момиче може да се измъкне от дузина трапистки[123], играещи пинг-понг, и да оцени чудесата на сътворението. Еди Банистър се гмурва в сумрачната градина, пресича я и излиза от отсрещната страна, връща се назад по алея от чимшир и минава през тесен процеп между парници и пред барака за разсад. Винаги — винаги — се стреми към външната стена. Постоянно оставя завои и криволици между тях и преследвачите, принуждава врага да гадае и да се колебае. Когато Джо спира да си поеме дъх и да погледне през рамо, Еди го сграбчва отново и го повлича по поредната чимширена алея, която криволичи безобразно, и така внезапно се озовават до задната стена — високи червени тухли, увенчани с нехристиянски шипове, тривърхи звезди на ос с остри ръбове и агресивно частни.
Еди връчва кучето на Хариет и бръква в чантата си, после блесва малка пластмасова кутия на стената. Тя залепва.
— Хайде — казва и се пъхва зад малък каменен параклис, а когато Джо се поколебава, го плесва по тила, за да привлече вниманието му, и се възползва от пълния му потрес, за да го заведе там, където й е нужен. Щом той заляга, вижда с ужас ловците ръскинити да нахлуват през чимширите — едри черни силуети, които се олюляват и куцукат, стряскащо лишени от кости. Кръжат един около друг, общият им фокус е съсредоточен върху параклиса. Най-близкият предприема куцукаща крачка напред. Еди придърпва Джо надолу и пъха пръсти в ушите си.
Светът се превръща в басов тътен, а резонаторът току-що е дал на барабаниста най-силния отзвук в кариерата му.
Светът е побелял.
Носът на Джо кърви. Очите му са пълни с прахоляк.
Когато надзърта зад ъгъла, външната стена липсва. Също и ръскинитите. На тяхно място има почернял и овъглен кратер, изпълнен с мирис на фосфор и селитра — нощта на Гай Фокс[124] е настъпила рано.
— Домашно вариво — обяснява щастливо Еди Банистър, скорошна столетница с лош характер и отлично познание за екзотермичните реакции. — Струва ми се, че май съм прекалила с азота и съм наблегнала на толуола. Но пък в излишъците няма нищо лошо, нали?
Градината на „Самсон в храма“ е пробита.
Стигат чак до колата, която Еди Банистър е откраднала. Отряд Спорк — Хариет и Джо, и новата им приятелка — врътват бягството на десетилетието, връх в аналите на изчезването с Допълнителни точки за възраст, несигурност и спонтанност. Еди решава, че това е нещо като майсторски клас и се надява някой — все някъде — да си води бележки и да го преподава на Младите. Класика в оцеляването, избягването, съпротивата и бягството — „Образцов Банистър“.
Изведнъж от нищото улицата се изпълва с щъкащи и налитащи силуети, парцаливи гарги в черните си савани, същинска напаст от паяци. Изливат се през вратите на съседните къщи и от паркирани коли — пет, десет, двайсет, множество люлеещи се глави и опипващи длани. Джо Спорк ги зяпа, пристъпва на крачка пред Хариет и Еди и пред очите му всичките — до един — обръщат глави към него. Застива под погледите им. Усеща прожекторите и грамадния напор от куршуми, ужасното пльонк, с което се пръсва сърцето му. Олюлява се. Ръскинитите се втурват напред.
123
Католически монашески орден (Религиозна конгрегация на цистерианците от Нотр Дам от Ла Трапе), в който строго се спазват т. нар. Правила на Бенедикт — почитат се ръчният труд и производството. — Б. пр.
124
На 5 ноември 1605 г. Гай Фокс е арестуван по време на покушение срещу крал Джеймс I и горната и долната камара на лордовете при опит да бъде взривен Парламентът. — Б. пр.