Джо Спорк слуша всичко това и знае, че само преди седмица би му се присмял. Не сега, не тук, в тази стая. Очите срещу него изобщо не са смешни. В тях се вижда разчленен — не от любопитство, а за удоволствие. Знае със сигурност, че този човек би желал да го стори. Единствената му надежда е, че господарят на Ръскинитите лъже и всъщност има някой, който му държи юздата. След това обаче, с потъващо в петите сърце, съединява точките и осъзнава, че с тази задача явно е натоварен Родни Титуисъл, а добрият Родни вече е пожертвал съвестта си в името на по-великото добро, което само той е способен да види.
— Тогава нека ти задам един по-различен въпрос, за раз. нообразие. Но трябва да отговориш правилно, без половинчатц отговори. Готов ли си? Добре. Ако имам ума на Наполеон, но тялото на Уелингтън, то кой съм аз?
И пред поразения поглед на Джо Шеймъс се изсмива почти искрено.
Джо Спорк си няма представа какъв би могъл да е верният отговор, така че с все сили се опитва да попита какво е сторил, че да разгневи толкова мъчителя си и как би могъл да изкупи вината си, но устата му го предава и той кашля и плюе пръски. Мъжът приема това за предизвикателство и миг по-късно мистър Ординъри се появява да заяви, че е много разочарован.
Джо се опитва да избяга навътре и да си припомня хубави мигове, но добрите преживявания са твърде далечни и много избледнели, а в морето на ума му плават акули — спомени, от които не желае и не може да избягва повече.
По случай петнай-сетия рожден ден на Джошуа Джоузеф младежът отваря вратата и на стълбите открива баща си, във великолепен костюм и с подарък под мишница. Това е изумително впечатляващ подвиг, понеже Матю излежава присъда в един от затворите на Нейно Величество за грамадна (дори „грандиозна“, както твърдят слуховете) кражба.
— Здрасти, Джо — казва сърдечно Матю Спорк. — Реших да намина, надявам се да нямаш против.
— Пуснали ли са те? — пита настоятелно Джошуа Джоузеф.
— Както виждаш, Джо. Както виждаш. Аз съм свободен човек — поне за днес, ако не друго.
— Само за един ден?
— И за повече, ако успея…
Матю го казва много сухо и с искрица злост, която е запазената му марка, и предупреждава младия Джо за съществуването на притеснителна възможност…
— Избягал си от затвора!
— Да, така направих. При това много сръчно, бих добавил. Трябва да се видя с един тип на „Харли Стрийт“[126] по повод здравето си. В затвора храната е ужасна, момчето ми, има вкус на мазно и се отразява зле на храносмилането. Та си рекох, ами, защо не? Ще намина да видя сина си и да прегърна обичната си съпруга, и след това ще се насоча към гръдта на Аржентина, а хи можеш да наминаваш да ме навестяваш от време на време. Как ти звучи?
— Ти си полудял! — виква с радост Джоузеф Джошуа. — Не можеш да останеш тук, ще те намерят!
— Баща ти, Джошуа Джоузеф Спорк, може да е старец и изкукал, но не е глупак и това не му е първото фанданго. Точно в момента един любезен тип на име Бригсдейл носи костюма на Матю и чака на опашка за ферибота за Ирландия. Мистър Бригсдейл не е сторил никому зло в живота си, Джош, но силно прилича на твоя старец. Ще се качи на ферибота и ще го докопат, а в течение на няколко дни куките глупаво ще вярват, че са ме заловили, докато накрая мистър Бригсдейл ще обясни, че е станала ужасна грешка и ще ги съди за погрешен арест, не че му е нужно, понеже малко съм го насадил… Но по времето, когато грешката стане ясна, ще съм отпердашил към Буенос Айрес и всичко ще бъде наред — ухилва се Матю Спорк.
И за почуда на Джошуа Джоузеф вратата наистина остава неизкъртена и Летящия отряд[127] не довтасва. Баща и син седят на дивана („Малко съм натъртен, Джош, наложи се да изкатеря Доста висока стена, да знаеш. Това бягствата от затвора най-добре да ги оставим на младежта — ще го впиша в мемоарите си!“) и пият чай, докато чакат Хариет да се прибере у дома. В чест на старите дни, когато Джошуа Джоузеф е дремал като пале, свит в скута на баща си, дългучестият юноша отпуска глава на гърдите на Матю, докато гледат „Нюзраунд“ на Джон Крейвън, за да видят дали ще им сподели за избягалия затвор ник Матю „Картечаря“ Спорк и ще изброят ли многобройните му славни подвизи, но славата е мимолетна и вместо това дават плуващ заек.
— В Аржентина ще ме научиш ли как да стрелям с пистолета, тате?
Понеже несъмнено наближава денят, когато Джо ще е достатъчно голям да се научи.
Матю въздъхва.
— Направи ми една услуга, Джо, става ли?
— Разбира се.
— Не бъди като мен. Стани съдия или рок звезда. Стани дърводелец. Просто… намери си нещо по-добро. Остави пистолета на някой друг, моля те.
126
Лондонска улица в Мерилебон, известна с големия брой лекарски кабинети на нея. — Б. пр.
127
Подразделение на лондонската полиция, което се занимава с проявите на организирана престъпност. — Б. пр.