— Искам да бъда като теб.
— Не, не искаш. Само така си мислиш, но това е нормално. Глупости на търкалета. Да се крия в собствената си къща. Обещай ми, че няма да стигнеш дотам!
— Обещавам.
— Даваш ли гангстерската клетва?
— Гангстерска клетва! — И ако на някой от двама им това им се струва като връщане към първоначалното състояние, те не го казват.
— Добре тогава…
Така и заспиват и едва когато Хариет Спорк влиза вкъщи след класа си по йога и писва високо, Джошуа Джоузеф се пробужда и осъзнава, че баща му е умрял — съвсем тихо и с усмивка на уста.
Впоследствие се оказва, че мистър Бригсдейл е само плод на буйното въображение на Матю, не е имало и план за бягство в Аржентина. Когато Матю Спорк посетил затворническия доктор и научил, че животът му свършва, той си издействал разрешение да посети сина си за рождения му ден и след това, както се оказа, открил начин да избегне завинаги белезниците на правосъдието.
Две закачулени лица наблюдават Джо през процеп на вратата. Борят се за достъп до тесния отвор и се люшкат едно до друго. Стаята се изпълва с толкова силна смрад, че той започва да повръща. Когато стига дотам, че стомахът му е практически празен и е спрял да бълва дори кисела пяна, ръскинитите вкарват още смрад вътре, така че той конвулсивно се гърчи, земята докосват само челото и пръстите му — и нищо друго — по време на опитите на тялото да се отърве от съдържание, което вече не е в него.
Наум държи ръката на баща си в онзи последен ден. Матю щеше да знае какво да стори.
— Къде е?
Задават му един и същ въпрос, до безкрай. Когато възразява, че не знае какво търсят, мъчителите му са особено жестоки с него. Не им влиза в работата да обясняват. Неговата работа е да предложи възможни местоположения на всеки един предмет, който би им щукнало да търсят. Джо трябва да си завъди навика да мисли така, че да реагира правилно на мъченията им.
— Къде си го скрил?
Той им казва, че го държи в захарницата. Иска да им каже, че — каквото и да е то — вече са го взели. В тях е всичко, което притежава. Или е притежавал.
Във вас е. Във вас е всичко, което съм имал. Взехте го от собствения ми дом, от Тед.
— Дениъл ли го скри? Обясни ли ти какво е? Кой друг знае за него?
Да, Дениъл го скри. Така добре го е скрил, че никога няма да го намерите. Нито пък аз. В библиотека. В книжарница. В църква. Изгори го. Продаде го.
— Къде е?
Плод на въображението ви е. На моето въображение. На нашето общо. Ние сме едно цяло.
Умът на Джо се рее и той го знае, знае също и че зарейването е облекчение от болката. Бори се с него обаче, понеже се бои, че никога повече няма да се върне.
— Не можеш да продължиш да ни се съпротивляващ, ца края ще ни кажеш всичко. Всички така правят. Накрая ще Ни писне да слушаме как споделяш тайните си в досадни подроб ности. Къде е калибрационният барабан, мистър Спорк?
Нямам абсолютно никаква шибана представа.
Това е вярно, но в същото време той осъзнава, че въпросът не му е неясен. Калибрационният барабан служи да променя настройките на машината на Франки. Брат Шеймъс иска да използва Разбиращата машина за нещо различно от онова, което създателката й е имала наум.
Джо смазва това разбиране, оставя го да се размие. Сигурен е, че да знае прекалено много е също толкова зле, колкото и да знае прекалено малко.
— Къде е калибрационният барабан?
Хрумва му, че похитителите му наистина не са наясно, че той не знае. В ръцете на некомпетентни мъчители е — и от това се поражда новият страх, че физическите им умения са също толкова ограничени, колкото и аналитичните, и ще допуснат да умре по случайност просто поради проява на невнимание.
Накрая се оказва в странното положение да се надява да са по-добри в занаята си, отколкото му се струват.
Сънува, че Родни Титуисъл е дошъл да го посети. Предпочита да му се присънват не така сиви и безлични неща.
— Измъчват ме — казва Джо Спорк през вцепенените си устни.
Родни Титуисъл поклаща глава.
— Не — отвръща той. — Не е вярно.
— Напротив. И ти го знаеш!
Джо звучи детински в собствените си уши и вътрешно беснее, но иска да бъде спасен. Иска кралицата или Би Би Си да се намесят и да спрат мъченията. Родни Титуисъл не е нито едно от двете, но е най-близкото възможно съответствие.
— Нищо подобно не правят. И е голяма грешка да предполагаш такова нещо. Контрапродуктивно е. По-лошо, дава помощ на враговете.