— Здравейте! — казва той на пленника, — аз се наричам Джо. А вие?
За момент се чуди защо всички му се смеят, дори мъжът ковчега.
Не го връщат обратно в килията му. Той усеща как малката стая зад гърба си, не особено по-голяма от тялото му, очаква да го прегърне отново. Взира се в бялата светлина от прозорците и я запомня наизуст.
Играе табла с онзи от ковчега. Налага се да използват електронна дъска. Мъжът в кутията има дистанционно — също като тези, които използват парализираните. Един от пръстите му е свободен да оперира с малък джойстик, само за по едно цъкване. Напред. Настрани. Напред. Настрани. Очевидно джойстикът не мести по диагонал.
Джо печели. В последния момент обаче онзи в ковчега го уплашва до смърт с един разбеснял се цар. Той заплашва, вдъхва страх и пъди часовникаря от позицията му, като само със заплаха и нищо повече залавя няколко пула, преди Джо да успее да му прегради пътя. Насред пуловете царят не е пленен. По-скоро е заобиколен от мишени.
Мъжът в ковчега мърмори нещо около запушалката в устата си. Трудно е да се дешифрира. Той се зъби и дъвче предмета в устата си, изпъва устни. Блести слюнка. Повтаря репликата си.
— Така се прави!
После се разсмива.
Когато Джо пита защо просто не оставят онзи в ковчега да изказва нарежданията си, всички отново се разсмиват. Висок санитар си навива ръкава и му показва белега си — дълга бледа ивица разкъсана плът. Не изглежда да се притеснява от мъжа в ковчега. Явно смята, че всички те са замесени в една и съща каша. Пленникът му гъргори сърдечно.
По някое време носят на Джо ядене. Хранят го, понеже трепери прекалено силно, за да се справи сам. Докато се занимават с това, друг санитар тъпче венозно пленника в ковчега. В един момент допуска грешка и с по-свободната си заради джойстика ръката затворникът отваря дълга, дълбока цепнатина на бузата на санитаря. Ръмжи доволно. Говорът му е завален, но му се разбира ясно.
Така се прави.
Мъжът в ковчега започва да вие — невероятно силен, притеснителен рев. Зашеметяват го с електрошок — което е напълно безполезно, понеже и бездруго е здраво вързан — и той започва да се дави. Миг по-късно полилавява и губи съзнание, налага се да повикат спасителен екип. Когато успяват да го реанимират той небрежно издира лицето на една сестра. Очите му сияят ярки и сърдити. Открива Джо.
Въпрос на фокус е, осъзнава часовникарят. На интензивност. Матю несъмнено е притежавал тази способност, но така и не е позволил на сина си да види, понеже се използва само за спешни случаи, а в света на Матю — поне във версията, за която е позволил на сина си да опознае — извънредните ситуации са забранени: всичко, което се случва, става в името на напредъка на Дома на Спорк. Но когато гърбът ти е опрян в стената и ножът е в някой друг, в крайна сметка решението е просто: Не те са чудовището. Аз съм.
Човек не може да мисли само за последиците. Всяка секунда е край сама по себе си. Така се прави.
Санитарите успяват да победят мъжа в ковчега, а той се смее през цялото време. Джо внезапно осъзнава какво се е случило току-що.
Имал е урок.
Взира се в дивите, гневни очи и усеща топлината на другарството. После санитарите измъкват мъжа в ковчега от стаята.
— Накъде върви светът! — обажда се със съжаление мистър Ординъри иззад гърба на Джо. — Ти май си намери нов приятел.
— Луд човек. Не знам как се казва.
— Така ли?
— Точно така.
Мистър Ординъри се замисля. Отбелязва:
— Хъм.
А след това времето за почивка свършва.
— Исках лично да ти го покажа — казва мистър Ординъри, понеже нося цялата отговорност за него. Наложи се да поработя старателно, за да се сдобия с него. Никой няма да дойде да те търси.
Писмото е съвсем обикновено, написано на скъпа хартия, ддресирано е до Джо посредством Родни Титуисъл.
Драги мистър Спорк,
Със съжаление ви информираме, че поради замесването ви в дейност във вреда на интересите на Обединеното кралство, по-точно в терористични убийства на различни личности и съпътстващи престъпления — вече не можем да ви представляваме. Считано от този момент защитата на „Крадъл Нобълуайт “ е оттеглена от вас и се надяваме да уредите последващата сметка за услугите ни в рамките на идните 28 дни.
Искрено ваш:
Мърсър Крадъл
Има послепис с ужасния почерк на Мърсър: