Били в ролята си на дилър на антики е по-притеснително явление, фрашкано със сложни въпроси за неясна законност върху движима собственост и освободени от данък задачки в брой — но в този случай Джо е бил достатъчно глупав да вдигне телефона, без първо да провери кой се обажда, Били му е замазал очите и в резултат: седи в тази мазна дупка и пие гъст портокалов чай. Урок по параноя в действие, но без да свършва зле накрая, понеже Джо трябва да си признае, че в момента има дребни парични проблеми и Били Френд — когато не се опитва да му продаде кученце или да го убеди да вземе участие в някаква съмнителна схема, включваща латвийски агенции за модели — е добър източник на благодатно заплатени трудови взаимоотношения, както и искрен, макар и бая щурав стар другар.
— Що за договорче? — пита внимателно Джо.
— Ами, Джоузеф… — Били много обича да се изказва официално, когато ти се мазни, — това е… и в същото време, като разбираш, съвършено не е — защото това е многозначителен и странен предмет, труден за опознаване и е бая сложен, което е причината да се замисля за твоя милост… Това е, както ти би могъл да го наречеш без страх от непосредствено противоречие, макар и в същото време без да изразяваш най-пълната истина… ами, джунджурия. От разпродажба.
„От разпродажба“ ще рече, най-вероятно гепсана. Но всъщност, като оставим настрана крадените антики и свалките с дъщерите на провинциалните кръчмари, Били Френд е член с добро положение на Почетното и издръжливо братство на оплаквачите — което ще рече, че е погребален агент. Което го поставя в много добро положение да се натъква на разпродажби още преди началото на същинското продаване. Но Джо не приема автоматично, че Били наистина купува вещи от опечалените, понеже в едно от многото си други професионални превъплъщения приятелят му е търсач на ценни вещи на свободна практика за нуждите на обирджиите в Лондон и околните графства.
— Сума джунджурии си имам, Били — увещава го Джо. — Може да се каже, че животът ми е затънал в джунджурии. С какво твоята се различава от тези на всички други?
При тези думи осъзнава — твърде късно, — че Били му е сложил капан.
— Ами, Джоузеф, макар да не обичам да се хваля…
Следва силен смях, който кара хората наоколо да ги зяпат — особено младата, флиртаджийски настроена сервитьорка, чието лично внимание Били Френд се старае да спечели още откакто са седнали в заведението.
— Били…
— Това е книга, Джоузеф.
— Книга.
— Нещо такова, да.
— Тогава си губиш времето. Не се занимавам с книги. Искам да кажа, да, харесвам ги. Книгите са хубаво нещо и трябва да има повече от тях. Но не съм подвързвач, специалист по хартия или реставратор. Не мога да ти помогна с повредена книга.
— С тази ще можеш.
— Книгата с часовников механизъм ли е?
— Точно така.
— Понеже, ако не е с механизъм, няма какво толкова да направя за нея, нали? — Джо замлъква. Тази размяна на реплики не се е развила, както си е представял, докато я е преигравал наум. — Какво ще рече „точно така“?
Били жестикулира, за да подчертае величието на онова, което се кани да предложи.
— Предметът е съчетание от книга и устройство. Хартиената част е в приемливо, макар и опърпано състояние, с хубава кожена корица, прилича на дневник. Странното е, че външните ръбове са щамповани на дупки, така че книгата като цяло представлява комплект перфокарти или поне така изглежда. Човек би си рекъл, че е еквивалент на барабана в някоя от музикалните ти кутии. Нали?
Джо Спорк кима в съгласие. Били продължава да жестикулира за емфаза, която с наслада нарича „емвляза“, понеже по този начин предизвиква реакция у дамите.
— И пак там, в същия чувал, в същия дрънчащ стар куфар и на същия олющен таван, където се намира и книгата, има цяла колекция вехти, разпарчатосани чаркаляци и колелца, които биха могли при подходящите обстоятелства и чрез вмешателството на опитен майстор в занаята — например твоя милост — да образуват някакъв вид механизъм, който, според моята изтънчена експертиза, ще успее да прикачи въпросната книга към вала си. Нещо повече, към тях върви и елемент, който не съм способен да опиша другояче освен като голяма златна топка, която образува част от механичния апарат, чиято функция към този момент не съм разгадал. Истинска главоблъсканица! Книга, която е нещо повече от книга и потенциална машина, която да я използва. Поради това, за да избегна използването на неологизъм, Джоузеф, което, както знаеш, презирам, я наричам „джунджурия“.