При все това връзка има. Усеща свирепо родство с него — заради хитростта му, заради близостта му с ужаса. Пери обитава този свят — този нов свят на професионално мъчение и тъмни тайни, заради които мнозина са паднали жертва — много по-елегантно, отколкото Джо Часовникаря. За него битието има смисъл. Той се чувства у дома — по начин, невъзможен за Джо. Вон Пери принадлежи на това място и не се бои. Това е качество, на което Джо наистина завижда. През целия си живот се е страхувал от едно или друго — допреди няколко часа, когато го сполетя прозрение и разби носа на мистър Ординъри.
Сега отново се бои. Ужасно се страхува от Вон Пери. Напълно разумно усещане. В момента Пери е кошмарен торбалан, машина за убийства от предградията с изумителен усет към страшното — и ето го на, в ярък техниколор, цеди лицето на човек между извитите си пръсти и има кръв по обувките. Дори ако Джо би искал да спори с него, няма да успее. Пери ще го убие.
А може би не.
Джо отново размърдва рамене, за момент омагьосан от самата мисъл. Би могъл с вик да налети на бой. Той е едър, а Пери не е. Открива, че не му пука какво ще стане. Светът е изкривен. Всъщност това е светът на Пери. Вон Пери има смисъл в свят, където е възможно случилото се с Джо Спорк. Виж, милият часовникар — ето един човек, който не разбира как цъкат нещата. Той си е такъв, подчинява се на закона. Никога не си е представял, че законът няма да му се подчини на свой ред.
Може с вик да налети на бой и да се случи какво ли не. Току-виж унищожи Пери, с което светът ще стане много по-добър — или пък ще умре и ще си реши проблемите веднъж завинаги.
Вон Пери го поглежда и се ухилва.
— Няма да го направиш, нали? — казва и клати глава. — Какво искаш, момче? Какво е нужно, за да те изкара оттук?
— Не знам. Мислех си, че може да имаш повече разум от мен.
Пери за миг ококорва очи в знак на изненада.
— Хм, да, такива неща не чувам често. Предполагам си прав обаче. Трябва да оставя този човек на мира, преди да му навредя сериозно и да съжалявам. Води ме.
След неочаквания изблик на сантименталност той избутва Джо от стаята, като оставя мистър Ординъри да пъшка от облекчение и ужас на пода.
Часовникарят се поколебава, но подава ръка на Вон Пери
След сходна пауза Пери отвръща на жеста му и се ръкува с него. Бързо претичват през сградата към асансьора. В киното Джо спира да погледне към екрана. Сега Човекът-запис тича странно присвит като от стара контузия, но при все това с позната, неприятна грация. Джо се мръщи.
Пери кима.
— Ето тук ги правят — казва и си тръгва. Джо се задържа.
— Какво правят?
— Тях. Монасите. Тук прекарват ток през главата ти, докато не се изпразни, и после те превръщат в един от тях. С това… — Пери махва с ръка. — Опитаха и с мен.
— Какво стана?
— Мнозина бяха повредени невъзстановимо, ето това, мамка му, стана. След което решиха, че не съм подходяща за монах глина… — Пери се ухилва още по-широко и по зъбите му има кръв, а Джо се надява трескаво, че си е прехапал езика, а не си е гризнал парче от мистър Ординъри. — Е, можем ли вече да вървим на майната си и да се махаме от този горящ затвор за луди, ако обичаш?
— Да. Разбира се.
Джо оставя Вон Пери да води по пътя към асансьора.
Пери натиска копчето за мазето. Сега, когато знаят, вече се усеща, че асансьорът се издига. Нагоре, нагоре и юруш. Вратите се отварят и Джо вижда истинска слънчева светлина — мрачна и сива, и много мокра. Английски климат. Пожарът не е стигнал още до този етаж, но алармите дрънчат. Той ги слуша, любопитен, и се оглежда за изхода. Може би ако се опита да прекоси прага, ще усети болка? Може би целият Орден на Джон Твореца ги причаква. Може би има снайперист и тълпа въоръжени полицаи стрелци. Може би пчелите са се прибрали и всички са се побъркали. Може Поли Крадъл наистина да написала онова писмо.
Въпреки това тръгва напред.
XIV
Тайната история на Вон Пери;
Монтето;
На път към дома
Нарича се Далтън — мърмори медиативно Пери в тъмното на задната седалка на нощния автобус. След като са си взели билети с парите на мистър Ординъри, той разглежда кредитните карти. — Хм. Шофьорска книжка. Домашен адрес. Чудя се дали е женен… — И след това, забелязал начина, по който Джо го гледа. — О, пфуй, за Бога, не! Само имах предвид, че ако не е, можем да се намъкнем там и да се снабдим с дрехи, да му изпразним хладилника. Няма причини да… — Той въздъхва, обиден.