Джо се взира в сиво-зеления пейзаж от бетон и патетични Дръвченца в поставени от общината големи саксии.
И двамата не са съвсем сигурни къде отива автобусът, понеже не са и напълно наясно къде се намират. Вон Пери изобщо е дал глас да се мушнат в храсталаците, но Джо го е убедил, че в града е по-добро място за криене от полето. Така че са се качили на автобуса и са казали „до града“.
— Тази работа с асансьора беше хитра, обърка ме. Умна идея. Твоят човек ще да е брат Шеймъс, нали? Мръсен ум има той. Признавам му го.
Джо Спорк гледа най-търсения сериен убиец на Великобритания и се чуди дали това е професионална възхита. Вон Пери го хваща да зяпа и пак въздъхва.
— Не съм какъвто си мислиш, Джо. Честно, в момента съм малко подивял, но прекарах вътре много време и хич не беще забавно. Но не съм какъвто си мислиш.
— Не съм сигурен какво си мисля.
Пери го поглежда скептично, после — очевидно обмисляйки положението им — кима.
— Искаш ли да чуеш цялата история?
— По всичко личи, че ще пътуваме дълго.
— Шофьорът каза — час. Е, слушай…
И Пери започва да говори.
…Детската стая в дома на Пери е украсена със снимки на плашила. Първите спомени на Вон Пери са за игра с дървени строителни блокчета насред червения килим, а над него се надвесват десетина различни зловещи лица от ряпа и протягат спаружени ръце и — понеже е син на гробар — на четиригодишна възраст вече е заключил, че всички мъже умират, а също и всички жени. Расте празен. Не харесва останалите деца, които сякаш не са способни да разберат какво означава откритието му. Ако смъртта идва с такава многозначителна неизбежност, то каква възможна стойност имат Земята и всичко на нея? Вон е живял в мрак, който не може да пробие. Той се е навъртал в ъглите на полезрението му. Спал е на светната лампа, докато баща му не е започнал да го кара да изключва осветлението и всяка нощ се карат като кучета, които се зъбят и джафкат едни на други. Майка му вече е починала, от пневмония. Тръгнал е да се занимава с оплаквачество, понеже е съвсем нормален начин да дочака собственото си погребение.
— А после ме изиграха, дявол да го вземе — заявява Пери. — Дяволска гадост, а? Зашили някаква си лисица в трупа, пълна гадост. За малко да умра на място. Не помня хептен нищо след това, а накрая някакъв дърт пръч ми разправя, че съм бил чудовище. Казах му „Майната ти“ и изхвърчах от вкъщи.
Скитал се. В един момент влязъл в бизнеса с гримиране страничен ефект от вече наученото по време на гробарските услуги. Мъртвите лица са по-трудни, понеже са мъртви, но по-лесни, понеже използваш гипс, замазка и истински бои. Можеш дори да резнеш едно-друго и никому да не кажеш.
След това Вон заживял в едно градче навътре в страната — в стара къща, където го навестили един дебел и един слаб тип. Използвал фалшиво име, понеже не искал да има нищо общо със семейството си, но те все пак знаели кой е, представа си нямал как са научили.
— Това беше преди години, имай предвид. Пет-шест. Не знам коя проклета дата е в момента.
Джо също не знае, честно казано. Колко седмици са минали, откакто са го затворили? Или са месеци? Няма представа, изтощен е, само това знае.
— Мистър Пери — казал по-слабият от гостите му, — има една задача, която бихме желали да изпълните. Добре се отплаща, но е доста секретна…
Е, изпълних я, нали? Облечи един труп, казаха те. Накарай го да изглежда представително. Знаех как да го сторя. След няколко седмици ми връчиха друг, после трети. Две хиляди гущера всеки път, много благодаря, и обещание за още работа занапред. Но имах странно предчувствие, разбиращ ли? Тези типове — те бяха всичките мъже, слава Богу, нямаше мацета, нито хлапета, иначе нямаше да мога да продължа — те изглеждаха като… така де. Вече знаем, нали? Били са на това място тук или на някое подобно и не са могли да избягат. Умрели са на операционната маса най-вероятно, а пък аз прикривах следите. Опитаха се да ме накарат да оправя и твоя приятел Тед, знаеш ли, оставиха ме там с него и малко боя и така. Казах им да се разкарат. Изкрещях го… Боже, човек се превръща в животно, не е ли така, изобщо не му трябва много време, така си е. Ставаш на Кинг-Конг в клетка! — Вон се засмива — странен, Невесел смях, като на преживял чума.