Вон Пери го гледа.
— Е, сигурен съм, че знаеш какво значи това за света като цяло — казва накрая. — Понеже дявол ме взел, ако аз зная. Не, кълна се в Бога, не ми казвай. Дявол да го вземе, не искам и твоите проблеми накуп с моите, ясно?
Джо Спорк клати глава. Има желание да се върне в естествената си среда, дори ако трябва да се скрие под улиците сред Каналджийския обход, в стаите, с които тошърите не се занимават.
Автобусът спира за малко и при тях се качва мъж, който сигурно е берач на плодове. Ръцете му са омотани в лейкопласт. Носи тениска, изписана с европейски букви, които Джо не познава, и носи бяла пластмасова торба, пълна с извънсезонни парникови сливи.
Джо Спорк обмисля добрия си късмет. Избягал е от силно охранявана институция в компанията на чудовище, което се оказва доста мило. Изплъзнал се е от вероятно голяма потеря — със скорост, с потайност, в хаоса. И е сам-самичък на света — като изключим Вон Пери, — който знае местоположението на калибрационния барабан.
Само те двамата.
— Оттук нататък няма други спирки чак до Лондон — известява шофьорът.
За момент Джо е завладян от клаустрофобия, а след това умът му скача настрани и се скрива зад ъгъла. Не е клаустрофобия. Вие му се свят, понеже е извадил невъзможен късмет. Пряк път чак до дома. Обратно при Мърсър и Поли. Пери му дава отговори на въпроси, които отчаяно си задава. Пери в ролята на довереник на Шолт в мига на странната яснота на прага на смъртта. Пери, най-търсеният в страната човек, се оказва сроден дух.
Твърде лесно.
През цялото време мъчения и после това. Толкова лесно. Малко болка и малко напън и оставяш пандиза зад гърба си. Мечтата на затворника.
Те ти показаха пръчката. Скоро ще ти покажат и моркова.
Фантазията на затворника.
Няма морков. Двамата с Поли сме единствените ти приятели.
Играта е подправена.
Никакъв късмет не включва. Монте с три карти.
Мислех си, че избирам картата, която искам, но крупието ми подпъхна онази, която ти искаш да взема. Не съм намерил дамата. Изтеглих жокера.
Вон Пери.
Тогава и ти работиш за някого, нали? Аз греша. Въобще че си самотник. Не си онова, което твърдиш. Ти си лъжа и лъжец, а аз те отвеждам там, където искаш да отидеш. Казвам ти каквото искаш да знаеш.
В който случай спокойно може да се окажеш и убиец.
Мамка му, мамка му, мамка му.
Само че пред вас е новият, активиран Джо Спорк. Тялото има план, още преди той да го измисли, вече се движи, когато му го разрешава, прелива се във формата, която му трябва, дори без мисъл — слава Богу, понеже си помисля, че е на път да се оплеска, без съмнение.
Преценява момента просто идеално. Шофьорът отпуска спирачката и автобусът подскача. Джо Спорк сграбчва Вон Пери за рамото и фрасва силно главата му в хромирания стоманен прът между седалките. На лицето на спътника му се сменят шок и болка, после за кратък миг се показва бездънен, ужасяващ гняв. След това автобусът отново се разтърсва и Джо повтаря маневрата, а Пери омеква. Часовникарят го обляга на прозореца и се втурва напред. Бъбри:
— Много съжалявам, но съм взел грешния автобус.
Шофьорът въздъхва.
— Някой друг? — пита той.
Останалите пътници клатят глави или се взират с отровно обвинение в идиота Джо и шофьорът го пуска да слезе.
Той изпраща с поглед гаснещите червени стопове и хуква към телефонна будка да се обади на Мърсър.
Джо очаква голяма черна кола със затъмнени прозорци или може би дори няколко. Позволява си да поумува дали ще има хеликоптер. Почти сигурен е, че следва да се появят хора в тъмни костюми, величествено сдържани и сериозни, и преливащи от законова магия.
Мърсър обаче праща четири линейки, две пожарни, протест срещу климатичните промени, шотландски пътуващ цирк и хайка за лов на лисици. Тези разнообразни отвличащи вниманието елементи пристигат поотделно, но с безупречна координация, така че в един момент Джошуа Джоузеф Спорк се крие в тъмното в градината на някакъв пъб и чува преследвачи във всеки шепот на вятъра, в следващия цялото предградие е озарено от сини лампи и огласено от сирени, а седемдесет и осем бигъла и камара метеоролози делят пътното платно с Дарла и Брадатките.
Право през този парализиращ хаос пристига незабележително ванче „Фолксваген“ в зелено. То елегантно се плъзва между ръководителя на ловната хайка и чифт градски лисици, които очевидно се наслаждават на гледката, а на волана е самият Мърсър. Страничната врата се плъзга в отворено положение.