— Светът е в ръцете на идиоти — виква Еди за убедителност, сбъркала мълчанието му за съмнение или неодобрение. — Студената война приключи, а те какво правят? Мъчат се да наченат нова. По-богати сме, отколкото някога сме били. Какво става? Горим горите и взимаме назаем толкова пари, че внезапно сме обеднели. Всичко е с краката нагоре, и то само защото хората не внимават! А светът би трябвало да е съвършен. Нали това искахме. За това съм работила. Десетилетия наред! Крих машината на Франки с години. За нищо. Заради шепа шарлатани които ми разправят, че съм на върха на щастието, докато крадат пенсията на съседа ми!
Тя се укротява и си мърмори под нос. Мърсър свива устни.
— Пчелите вече са се разпределили из по-голямата част от света — казва той. — От време на време има изблици на истина, но трябва да кажа, че не забелязвам планетата да завзема нова ера на любов и разбирателство. В Африка положението е особено лошо. Специалната връзка ефективно е свършена. Ядрените държави, между другото, са се заклели едновременно да задействат оръжията си, ако се окаже, че Разбиращата машина — наричат я оръжие за масово разрушение — е била нарочно задействана срещу техните граждани от друга нация. Което, разбирам, се случва още преди машината реално да се задейства. Това са само тестове. Ако такова е глобалното по-добрение на човечеството, не искам и да знам как ще изглежда кризата.
Еди свежда глава.
— Положението ще се подобри. Франки го е измислила. Никога не е грешала. Когато пчелите се върнат, обхватът ще е пълен и положението… ще се подобри… — Увереността й намалява заедно с изричането на тези думи. Онова, което е изглеждало разумно през двадесетия век, звучи странно през двадесет и първия. Даже глупаво и наивно.
Мърсър въздиша.
— Може би. Макар че никога не съм обичал идеалните, всеобхватни решения. Винаги съм изпитвал симпатия към хората, които биват обхванати от тях. Но във всеки случай… машината вече няма да стори онова, което се очаква от нея, нали?
— Не разбирам какво получава онзи тип от цялата работа — намесва се Поли Крадъл. — Как всичко това го прави богоподобен?
Тя поглежда към Еди, която гримасничи.
— Хаос. Объркване. Порочност. При него винаги има нещо такова. Превръщането в Бог е извинение. Той казва, че Бог е чужд и срамен, така че каквото и отвратително дело да стори, това само го възвисява още повече. Така че всичко е измама. Не че участва самият Циен. Не е възможно.
— Само дето — продължава Поли, — по думите ти съдя, че той не е хаотичен. Точно обратното. Ти го нарече паяк. Каза, че обичал елегантността. Шах и блъфиране, и разклонени стратегии. Ези аз печеля, тура — ти губиш.
— Е… — оправдава се Еди и ръкомаха да посочи вероятно, че злото си има своите зли пътища, просто не можеш да ги проумееш и трябва да го застреляш, когато ти се отвори възможност. Мърсър изчаква малко, но явно отговорът й се изчерпва с това.
Той продължава.
— Същевременно изглежда, че апаратът от Уиститиел сега е в ръцете на чудовище, което възнамерява да го използва по някакъв необичаен начин, за да предизвика края на света или собственото си издигане до божественост, или може би и двете. А най-добрият ми приятел прекара доста време в спонсорирана от правителството ферма за мъчения, където го хранеха с голямата лопата. Та макар силно да симпатизирам на възгледите ви, мис Банистър, струва ми се, че ще разберете, като кажа, че не съм сигурен дали действията ви са подобрили положението ни.
Еди изглежда сразена. Джо се улавя да изповядва на свой ред дните на пленничеството си и това кратко, странно, неприятелство с Вон Пери.
— Трябваше да го убия — заключава. — Това щеше да е най-професионалният подход в случая. Казах му каквото мъчителите ми искаха да узнаят през цялото време. Изобщо не помислих. Просто исках да се измъкна. А трябваше да го довърша!
Еди Банистър въздиша.
— Професионално — да. Тактически мъдро — да. Можело е и да ни купиш известно време, но на висока цена. Започвам да си мисля обаче, млади Джо, че не е лошо да се държиш малко аматьорски в делата си. Професионалистите се мъчат вече от известно време и това не е донесло и капчица добро.
Тя свива рамене, включвайки и себе си в това описание. Джо осъзнава, че не я е докосвал — тази странна личност — останка от семейния му живот. Посяга да й стигне ръката.