Джо Спорк се взира с присвити очи в Били. Не го радва с такава лекота да го водят за носа. Знае, че приятелят му е наясно, че такива задачи му доставят особена наслада. Като компенсация за удоволствието непременно ще го сполети нещо, цепещо на две законовия косъм, или може би просто ремонт с вцепеняваща досадност.
— И какво ще трябва да сторя в замяна на работата по тази джунджурия?
— Нищо скучно, Джоузеф, просто едно малко ремонтче — нито е глупаво, нито е гадно, нито е престъпно… — Били замлъква. Сигурно е прочел в изражението на Джо нещо, което му подсказва, че Спорковото търпение е на изчерпване. Вдига умиротворително ръка. — Нека ти покажа пациента, става ли? Доста е специален! — И вече е извадил на масата вързоп. Не минава и секунда, преди да го разгърне. В притихналото кафене уредът е потресаващ. — Пиперливко е, а? Тези викторианци много са си обичали играчките. Техните еротомати, бих ги нарекъл смело. Техните „как ей татенцитуу“, макар че туй изглежда по-скоро като „как е татиту, мадам, и дали мога да ви налея нещо подир края, а и за сестра ви, бива ли?“. Едно време познавах две такива сестри, да знаеш. Страховита двойка бяха!
Въпросният предмет наистина е автомат — кутия на пружина с кукли от ламарина и оловна боя, с плат, който да придаде плът на фигурките, и с бронзов и стоманен механизъм, видим през стъкленото дъно. От едната страна стои похотлив горски със зачервени бузи, а две дами в жокейски дрехи са застанали от другата и когато Били Френд щраква лостчето, фигурките се размърдват една около друга в затваряща се спирала, панталоните на горския се смъкват, а дрехите на дамите се вдигат и от обемистото долно бельо на господина изниква твърде невероятен предмет, който плавно се пъха в съответстващото отверстие на Сестра 1, докато Сестра 2 се обляга на една стена и се самозадоволява припряно, а след това цялото устройство почва да се тресе и главата на Сестра 1 се завърта нацяло, а горският внезапно получава, както изглежда, херния и не може да продължи. Механизмът стърже и след още няколко тласъка спира.
Джо побеснява, понеже се е изчервил. Били Френд се подхилва на сервитьорката, която зяпа ококорена устройството и всъщност не се отличава много от една Сестра 3. Тя се взема в ръце и отвръща на хилежа му, след това се упътва към кухнята.
— Бога ми, Били… — подема Джо.
— Ах, миличък. Хубавец като теб, Джоузеф, а си малко младичък да си толкова закостенял. Слушай, защо не излезем заедно някоя нощ?
— Не, благодаря. Разкажи ми за книгата с часовников механизъм.
— По-рано беше по-забавен, Джо. Прихванал си чувствителност, туй ще да е. Ужасно е да ти се случи такова нещо, състарява те с години. Знам едно местенце в Сохо. Не, не такова местенце, макар че ако ти се ще… не, така си и мислех. Не, просто бар, друже, с весели клиенти. Най-вече австралийци. Отегчени и готови на какво ли не.
— Били, ще ти го повторя за последно и след това приемам, че ми скачаш по нервите. След това изпълнение тук се връщаме към официалните плащания — кеш при доставка. Ясно? Понеже трябва да държа работилницата отворена. Та, Бог да ми е на помощ, кажи сега за твоята джунджурия.
Били Френд премерва Джо и вижда ако не решителност, тогава скука. И мирясва.
— Собственикът я иска почистена и ремонтирана, подготвена за употреба и доставена на един господин в Уиститиел. Това е в Корнуол, между другото. Парите напред, естествено, понеже този свят е суров и нечестен — Били Френд, и той самият и корав и нечестен, въздъхва с тона на разочарован филантроп. — Собственикът също така е осигурил и инструмент за работа. Започнал съм да наричам този предмет „джаджата“. Втори друг такъв не съм виждал и трябва да те уведомя, че ти е разрешено да го задържиш като сувенир или частично заплащане. Джаджата очевидно е необходима, за да се сдобиеш с достъп до някои от подвижните части на джунджурията. Така че всъщност не е двойна оферта, както биха казали нашите американски братовчеди, имайки предвид две в едно, а тройна, което според мен досега е нечувано в света, но с гордост го излагам пред теб в духа на търговията и колегиалното уважение…
Били демонстрира стокаратовата си усмивка.