— Взимай Сисъли! Махни я оттук!
Боб отвръща:
— Прието, разбрано!
Това почти принуждава Джо да се усмихне въпреки всичко.
Боб изчезва, а часовникарят се обръща към следващия си враг, прасва го в лицето и го завърта, след това удря с лакът и в противоположна посока. Замахва с тръбата, чува издрънчаване и разбива метална глава.
Спомня си беса си в бялата стая. Оцеляването зависи от абсолютната липса на последователност. Майсторите на бойните изкуства го постигат чрез повторение — решението да нараниш е взето предварително, движението е упражнявано. Обикновеният човек се колебае, докато прецени какво е необходимо. Човечността изисква пресметливост: какво да сториш, докъде да ескалираш? Джо Спорк не толкова ескалира, колкото избухва — право нагоре, от дълбокия кладенец на гнева спрямо световните несправедливости, хладината на майка си и хлъзгавината на баща си, изоставянето на Дениъл от Франки и мекосърдечната му реакция към нея. Джо няма нужда да се сдържа. Той се сражава с машини и чудовища; и нещо повече — той не се бие. Той поправя нещо строшено. Светът с наличен в него Шем Шем Циен е дефектен, все едно са му ръждясали зъбчатките. Джо не чувства никакви задръжки.
Удрят го. Често го удрят доста силно. Наясно е с това, но болката е просто неудобство, а той има да обяснява много на противниците си. Прави го посредством осакатяващи удари и строшени крайници и няма да го спрат дреболии като някакви си удари срещу него. Контузията е нещо различно и той се пази от нея — но в набраната инерция и нажежения гняв има магия — всеки, който иска да го контузи, първо трябва да му влезе в обсега. От земята той награбва навеждащ се над него мъж за меката плът под ръката и дръпва. Противникът пищи, дърпа се назад и Джо Спорк използва тласъка нагоре, стъпва отново на крака и обръща ситуацията — стъпва по меко. Шем Шем Циен прокарва резка по ръката му с меча, Джо усеща леден студ и кръвта руква свободно. Той крещи и Опиумният хан се усмихва, отново пристъпва напред, острието се закача, почуква раменете на Джо. Той надава рев и се опитва да го докопа, дръпва му ръкава, докато Шем Шем Циен напредва леко към него. Пистолетът е в другата му ръка, но той не показва намерение да го използва. Влиза в защитата на Джо, шепне на ухото му почти като любовник. Джо подушва сяра по него и осъзнава, че вдишва изстрела, убил Еди. Дяволски откат наистина. Дъхът на Опиумния хан е с ментово ухание, а пръстите му са като менгемето на Дениъл.
— Услаждаш ми се, мистър Спорк. Дори в най-бесните си сънища не съм си представял, че ще имам привилегията да убия внука на Франки Фосойо лично. Твърде добре за теб! — пистолетът се намества под ухото на Джо.
След това буреносен вятър разхвърля и двама им из стаята. Стъклените витрини се пръскат и хартиите блъвват във виелица, когато последният модел взривяващи се кутии на Еди Банистър се задейства внезапно и изпълва стаята с дим и пламък.
Джо се върти до безкрай, като си представя, че Шем Шем Циен прави същото, намира стената и тръгва по протежението й в търсене на… и той не знае. Олюлява се, блъска се, приготвя се за следващия рунд и този път знае, че не може да спечели. Какво е нужно, за да го победя? Как, как, как? Джо стиска зъби. Ще открие. Непременно.
Поли Крадъл изниква пред него заедно с Бастиън и му отнема секунда да осъзнае, че тя е истинска — ангел в избледнели джинси, който го избутва от стаята. Мърсър е в коридора.
— Бързо! — виква дрезгаво адвокатът. След това, в нещо, което изглежда не е мобилен, а истински сателитен телефон, нарежда: — Бетани! Мърсър Крадъл е. Паролата е „Пашъндейл“. Закриваме сергията, ясно ли е? Спипаха ни — може да си на директната линия на обстрел. Изгори кутиите, пускай щорите и заключвай. Повтарям — „Пашъндейл“!
Затваряме сергията. Последната въздишка на Нобълнайт Крадъл в лицето на пълната катастрофа: записите изчезват, вината е изтрита, всички услуги са събрани. Парите политат към Кайманите, Белиз и кантон Тюн, също и към Бахамите. Домът на Крадъл се разбягва по предварително подготвени маршрути. Компанията се преражда в чужбина. Обединеното кралство се смята за сринато до основи.
— Мърсър — казва Джо Спорк. — Съжалявам.
— Мърдай по-бързо!
— Да — казва друг глас. — Най-добре се размърдай.
Шем Шем Циен стои сред дима. Изгубил е пистолета си, но все още държи меч и от двете му страни го съпровождат останалите ръскинити.