— Няма начин да е истина!
— Съжалявам, Джо, но е. Къщата-кораб е изпепелена. Семейство Уотсън… Сигурно е станало в деня, след като си взел назаем лодката им. Не си бил способен да сториш нищо. Не е по твоя вина.
Въпреки това Джо се свива под тежестта на рухналата на раменете му скала.
— Какво е станало?
— Някой е запалил пожар. Аби се събудила тъкмо навреме, извела децата и са добре. Гриф… той е в болница. Надишал се с дим. Опитал се да спаси каквото имали. Полицията твърди, че ти си го направил. Аби им се обадила да настоява за пълно разследване и онова малко лайно Пачкайнд й казал, че такива неща неизменно се случват, щом се сдушава с терористи.
— Терористи ли? Какво, по дяволите, значи пък това?
— Ами, ти си терорист, Джо, съжалявам.
— Сега и терорист ли станах?
— Водят те заподозрян в разследване за тероризъм. Да.
— Но аз не съм направил нищо лошо!
Това е вик на агония, наченал дълбоко в душата на часовникаря, и гласът му се повишава, разтяга и пречупва на последната дума като животно, което е било наритано и умира.
— Те се ебават с теб, Джо — обяснява равно Поли Крадъл в последвалата тишина. — Говорят ти на езика на преебавката. Посланието е: Прави каквото ти се казва. Прави, каквото ние ти казваме, когато ти го казваме и ни кажи каквото искаме да знаем, дори ако не го знаеш. Посланието е: не ни ядосвай, синко, иначе тръгваш по пътя на Дейвид Кели[129]. На Де Менезес[130]. Или както там се е наричало нещастното копеле, което хвърлиха на Г20, задето вървял с ръце в джобовете. Това е системата, която се стоварва върху ти с цялата си мощ. Посланието е: това се случва, когато не се държиш както подобава… — погледът й е студен и безизразен, а в дълбините на очите й обикалят акули.
Мърсър си поема дъх и продължава нататък:
— При разследването на терористичната ти дейност си бил разкрит от няколко души, които в момента са изчезнали или мъртви.
— Кои?
— Първи е Били. После Джойс.
— Е, тя ще потвърди, че това не е вярно. Те се канеха да се женят. И тя не е мъртва, така че това е просто смешно…
Само че и двамата Крадъл го гледат толкова особено, че Джо осъзнава, че все още не е доразбрал нещо фундаментално.
Мърсър продължава неумолимо:
— Както и момиче на име Тереза Чандлър, от Уиститиел Корнуол, намерена мъртва в дома си рано тази сутрин. Очевидно си я срещнал в пъб.
— Тереза? Тес! Мъртва ли е?
— Да, Джо. Както и Джойс.
— Та Джойс дори се беше разделила с Били!
— Знам. Но не става дума за това.
— Убили са я, за да се доберат до мен?
— Или понеже са смятали, че може да знае нещо, колкото и малко да е. Да. А сега, след като срещнах врага, бих предположил, че е било просто за забавление. Почти сигурен съм, че той лично е посегнал на Били. Напълно съответства на стила му.
Да. Така е. Но изглежда и невъзможно — дори сега, при все че мирисът на смъртта на Еди още лъха в ноздрите му: кръв и пушечен дим.
— Всичко това е грешно. Противозаконно е. Всичкото!
Най-накрая и Мърсър се ядосва, вече почти крещи:
— Да, Джо! Противозаконно е! Винаги е така! И все пак се случва. Да не мислиш, че правят такива неща само на шофьорите на таксита от Карачи? Гадините прибягват до подобни номера, когато им скимне, и са експедитивни, щом положението го изисква. И на никого не му пука, понеже се случва на някой друг!
Поли полага успокоително длан на ръката на брат си.
— Съжалявам.
Във вестника има снимки на Тес и Джойс приживе. Описания на смъртта им. Описания толкова сочни, че човек не може да не се запита, освен ако наистина не познава добре заподозрения, дали не го е извършил в крайна сметка.
Почти всички, които вярват на Джо дотолкова, вече са тук с него.
Той се взира в мъртвите лица и в заглавието.
Целият свят се е вдигнал срещу него.
Джо Спорк се взира в нищото и чака сърцето му да се разбие — или умът му. Чака удара от тази ужасна, неизмерима лъжа да смаже и да разруши цялата му същност. Вдига очи и вижда, че и Поли го гледа, също и Мърсър. Знае, че и те очакват същото.
Съжалявам, мисли си. Изчерпан съм. Не ми е останало нищо за разрушаване.
Очаква да чуе собствената си уста да издава безсмислени звуци и тялото си да се свие на топка и просто да остане така, докато враговете не дойдат да го приберат.
129
Британски оръжеен експерт, който през 2003 г. бива убит заради неудобните си разкрития. — Б. пр.
130
Жан Чарлз де Менезес — бразилец, застрелян от лондонската полиция по погрешка, заради предположения, че е участвал в терористичния акт в метрото от 7 юли 2005 г. — Б. пр.