— Спасителният ти маршрут минава през Ирландия — обяснява Мърсър. — Взимаш ферибота, следва полет за Исландия, оттам — за Канада. Тя е страхотна страна за изчезване. Много е голяма и вътре няма нищо. Ако тръгнеш в близките няколко часа, ще можем да те измъкнем преди пристигането на пчелите. Не знам дали това ще помогне, но си струва опитът.
Джо Спорк явно не го чува. Мърсър го обикаля и ръкомаха.
— Е, внимаваш ли, Джо?
— Станция X — отвръща часовникарят.
Мърсър вдига вежди.
Джо кима:
— Добре. Ще стигнем дотам след малко. Случайно кутийката от майка ми да е в някой от вас?
Адвокатът се мръщи.
— Да — отвръща Поли.
— Би ли ми я дала, ако обичаш?
Тя рови в чантата си и му я подава. Ключът е залепен за дъното, както правят монахините, а не гангстерите. Джо я отваря.
Стари снимки, полароидни, пристегнати с обикновено ластиче — разбира се. Усмихнати касоразбивачи, най-първите Стари съучастници от вътрешния кръг на Матю Спорк. Партита с жени в кукленски рокли и мъже с кадифени костюми. Сладка снимка на Хариет, която Джо бързо прибира, толкова похотлива и стряскащо зряла изглежда тя.
И там, твърде не на място, още три снимки в своя собствена групичка, с по-малко ластиче около тях и парче хартия с една-единствена дума — Джош — на него, просто за подчертаване, и Джо Спорк открива, че може да ги чете, все едно са пощенски картички:
Чичо Там и Матю са сключили сделка и се ръкуват с много сериозен вид по обичая на Пазара — с двойно ръкостискане.
Чичо ти има нещо за теб.
Мърсър и да, Поли, стиснали ръцете на родителите си на стълбите на Крадъл.
Това са хората, на които да се довериш.
И самият Джо, в якето от овча кожа, кацнал на коляното на Матю и замахнал към небето, лицето на баща му поне в момента е открито и радостно, ръцете му на стрелец са положени на тесните раменца на сина му. Тази снимка е твърде проста и първична за обличане в думи. Дори Обичам те не е достатъчно подходящ надпис.
Джо буквално усеща дъха на Матю в косата си. Баща му имаше навика да въздиша от време на време — просто, честно и по бозайнически.
— Ирландия, Джо — повтаря Мърсър.
Часовникарят го поглежда, искрено изненадан:
— О, няма да бягам.
— Какво? Разбира се, че бягаш.
— Не.
— Джо, не можеш да се бориш с това чудо. Твърде е голямо.
— Той ще убие света, Мърсър. И вече е ликвидирал мен. Със стария Джо е свършено. Няма да имам кой знае колко поръчки оттук насетне, нали? Дори ако банката не си поиска заема предсрочно.
— Всичко ще се разкрие. Без съмнение все някой ще го спре. Има хора, които се занимават с тези работи.
— Съветът по наследството. Родни Титуисъл. Да. Той е на горното стъпало, точно така.
— О, за Бога, Джо! Ти си часовникар. Такъв искаше да бъдеш. И на този човек се опитвам да помогна!
— И той ти благодари. От цялото си сърце. Но е мъртъв, Мърсър. Сега вече съм аз… — Джо поглежда към Поли Крадъл.
— Кажи му! — настоява Мърсър, но вместо това сестра му с блеснали очи отвръща на усмивката на Джо и полека пляска с ръце.
— О, за Бога! — кресва адвокатът. — Не сте сериозни!
— Напротив — отвръща Джо. — Започнах да схващам, докато бях затворен. Не знам кога. Може би след първия месец.
Мърсър се поколебава.
— Джо, не си бил там цял месец. Не продължи дори цяла седмица. Знам, че трябва да ти е изглеждало много време, но ти избяга след пет дни.
Джо Спорк клати глава и усмивката му е наистина безоблачна.
— Не, Мърсър — отвръща мило. — Просто така ти се е сторило, понеже си бил от външната страна.
Следва натежало мълчание. Адвокатът понечва да възрази да го проправи, но после преобърнатата наопаки истинност на твърдението му го поразява и той се предава. Възкликва:
— Толкова съжалявам, Джо! Съжалявам, че не успях да помогна. Много съжалявам. Сторих всичко възможно, но то не беше… изобщо не беше достатъчно.
— Беше страхотен — отвръща му мило Джо Спорк. — Хората в болницата се опитаха да ми докажат, че сте се отрекли от мен. И двамата.
Те настръхват, но той им се усмихва.
— Виж: просто така стоят нещата сега. През целия си живот съм си заръчвал да бъда спокоен, разумен и послушен. Да не изпъквам. Но ето ме на, прецакан, понеже всички ме излъгаха. Промениха правилата така, че да не мога да спечеля, ако съм честен човек. Работата обаче е там, че не бях много добър в ролята на кротък гражданин. Прекалено голяма част от себе си бях погребал, за да стана такъв. Но виж, да съм бандит… имам нужните умения. Мога да стана изумителен бандит. Мога да бъда най-добрият, когото светът е виждал. Мога да го сторя, и при това да постъпя правилно. Не съм откачил изобщо. Просто съм свободен.