Поли Крадъл накланя глава и обмисля думите му.
Бастиън изръмжава тихо.
Джо посочва вестника.
— Преследват ме. Убиват хора и е само въпрос на време, преди да се… — Той се оглежда, открива, че зяпа в Поли, и отклонява поглед — …доберат до някой от вас. Повече няма да бягам. Време е да ги накараме да се замислят.
И скръства ръце.
Мърсър понечва да спори, ала Бастиън Банистър избира този момент да отвори своята уста и да посегне на кръжащата пчела. За своя очевидна изненада я хваща и следва тихо издрънчаване, когато я гълта цяла. Адвокатът отстъпва крачка, сякаш очаква кучето да експлодира.
Не се случва нищо.
— Добре — заявява Поли Крадъл и после, pro forma, се кара: — Бастиън, ти си много лошо момче!
— Да — кисело обявява Мърсър. — Кучето погълна потенциално смъртоносно технологично устройство с огромна сложност, лиши ни от единственото ни реално доказателство и може би ни обрече до един на някакъв зловещ научен отмъстителен ефект. Ама, моля ти се, скарай му се с много сериозен глас! Това ще реши всичките ни проблеми!
Настъпва тишина, после Джо Спорк започва да се киска, Поли Крадъл сумти, а накрая Джо избухва в смях — кикотът прераства в открит, буен изблик и после в цунами от веселие, а Поли се смее с пълен глас редом с него, с облекчение и радост и в чест на изражението на искрен потрес на лицето на брат си. Накрая дори Мърсър се присъединява към тях.
Когато пристъпът отминава, те се гледат един други с блеснали очи.
— Мърсър — казва Поли, — сега ще се прегърнем. Групово. Преживяването ще е изключително неанглийско. Ще ти бъде от полза. Не казвай нищо, особено пък в опит да разтовариш емоционалното напрежение на ситуацията.
Прегръщат се малко несръчно, но със силно чувство.
— Е — казва Мърсър след малко, — това определено…
— Ще те фрасна с лопата! — изсъсква Поли Крадъл.
Прегръдката продължава още малко и сетне се разделят.
— Добре, приятели — казва Джо Спорк. — Да се хващаме за работа!
— Всъщност никога преди не съм правил такова нещо — казва малко по-късно Джо на човека с розовата риза, — но съм почти сигурен, че ми идва отвътре.
Мъжът кима припряно, но много нежно, понеже се притеснява от сатъра „Сабатие“, опрян под брадичката му Джо е отмъкнал този страховит предмет от кухнята на гигантския бонбон и се е почувствал доста по-добре, след като е преценил тежестта му и общата му зловещина. Собственикът на дома очевидно е някакъв таен чревоугодник, понеже Поли пък е успяла да се въоръжи с къси ножове с широки остриета, използвани за отлепване на стриди, които — макар и малки — притежават сходна заплашителност и полезност.
Джо се усмихва добродетелно, което, предвид обстоятелствата, му придава вид на напълно откачил.
— Четеш ли вестници? Не, не ми кимай отново, идеята не е добра. Съскай леко, ако можеш… да, прекрасно. Едно хъхрене за да, две за не… добре. Значи си наясно, че съм избягал от лудницата пациент, социопат и доказан терорист?
Мъжът хъхри.
— Страхотно. Наясно си и за абсолютния и необратим ужас на твоето положение и колко опасен съм, нали? О, между другото, това е Поли. Поли, кажи здрасти на мистър… Е, може би няма да го питаме за името му, да не се изнерви. Кажи му здрасти все пак!
Поли Крадъл помахва с ръка.
— Та, къде бях? А, да. Тази кола. Тя е направо прекрасна. Почти мога да ти обещая, че няма да пострада. Казвам „почти“, понеже има малка вероятност която и да е кола, с която пътувам, да бъде простреляна или взривена. Но от моя гледна точка рискът е пренебрежим, понеже в такъв случай ще предам Богу дух — разбирам обаче, че за теб това има значение. Тъй или иначе, колата е чудесна и ще сторя всичко по силите си да я опазя. Нали нямаш нищо против?
Настоятелно двойно изхриптяване: mi casa, su casa[131].
— Благодаря ти. А сега би ли ми казал дали ще ни закара до Портсмут с наличното гориво, как смяташ? Не? Е, сигурно мога да ограбя някоя бензиностанция. Така, дали можем да сме достатъчно сигурни, че ще изчакаш примерно час, преди да се обадиш в полицията? Понеже иначе ще трябва да те помоля да ни придружиш. Как е багажникът, между другото? Удобен ли е. О, тръгваш ли си? Да, мисля, че така е най-добре…
Джо Спорк отваря вратата. Мъжът слиза. Джо се обръща към Поли да каже нещо по повод, че очевидно не отиват в Портсмут, и открива нож за скариди, насочен към бузата му, точно под окото.