— Дали може да си изясним отсега — пита Поли Крадъл, — че не съм ти цицорестата помощничка, нито Бондовото ти момиче? Че съм самостоятелен суперзлодей сама по себе си?
Джо преглъща и предпазливо се съгласява:
— Да, можем.
— Следователно няма да има повече „Кажи здрасти, Поли“?
— Няма да има.
Ножът незабавно изчезва и тя се плъзва до часовникаря и залепва устни върху неговите. Джо усеща езика й в устата си — широк и мускулест. Поли решително слага ръката му върху дупето си с думите:
— Пали двигателя. Кражбите на коли ме възбуждат!
— Това технологично беше отвличане на кола — поправя я Джо.
— Искаш ли допълнително точки за това?
— Да, моля.
— Тогава не казвай „моля“.
От Сейнт Албънс тръгват на север.
Кратък разговор със Сисъли Фоулбъри по обществен телефон в една бензиностанция разкрива информацията, че Станция X[132] от мъчителното предсмъртно слово на Тед Шолт е по-известна като „Блечли парк“. Сисъли е малко притеснена от това откритие.
— За Бога, та това не е никаква тайна, Джо. Аз лично те водих там. Разбили са кода „Енигма“, спечелили са войната. Изобретили са дигиталния компютър. Помниш ли?
Ами да, разбира се, Джо си спомня „Блечли“ с мистериозните му дървени барачки в различни етапи на разпадане, заобиколени от подозрителни малки хълмчета, които са всичко друго, но не и естествени, и с огромното, ширнало се благородно имение, дом на някои от най-големите математици, които пламналата във войната Великобритания успяла да докопа. Малкият Джо е бил почти също толкова впечатлен от заемащия част от имението клуб за влакомоделизъм, с който си плащат наема, както и от древния разпадащ се изтребител „Хариер“ на моравата. Гниеща британска институция, напусната от тайните си и оставена да рухне. Човек може да скрие почти всичко в „Блечли“. Кой изобщо би се заинтересувал?
Джо е сменил номерата на колата с тези на друга от същия модел и Поли е обезвредила сателитното проследяващо устройство, така че крадената кола на практика е неоткриваема, освен ако някой не провери номерата на двигателя. В празния път се таи странно усещане за свобода, колкото и да е илюзорно.
— Какво има в „Блечли“? — пита Поли, докато Милтън Кийнс се приближава все повече към тях.
Джо й се ухилва:
— Един влак! — отвръща и вижда усмивката й в отговор.
След магистралата пътят към „Блечли“ е равен и мрачен. Вие се между терасирани ливади и съвременни кутиеподобни къщи — странните, опитомени подножия на Милтън Кийнс, създадени наведнъж и иновативно от дизайнерите и някак си не съвсем човешки в изпълнението си. „Блечли парк“ е в покрайнините, обслужван от служебен път, който стига до някогашно потенциално картечно гнездо. Джо спретнато паркира колата на едно паркомясто. Въпреки че не би трябвало да се намира тук, английските охранители обикновено пренебрегват неща, които не им се пречкат.
Зората настъпва, а това носи известна степен на риск. Джо се колебае, притеснен за момент, че някой закъснял пазач или ранен любител на влакчета може да го хване в крачка, после си спомня, че всъщност не му пука вече за това. Покатерва се на покрива на будката за билети и се озърта в здрача.
Инструкциите на Тед Шолт не са ясни, а и вероятно поначало са били объркани. Джо ги налага върху терена като скица с молив и добавя собствен пласт — създадения от Нощния пазар инстинкт за прикриване и измама. Ако се канех да скрия нелицензиранринг за бокс… И, разбира се, ето ти го — дълга и ниска могила, твърде права и необичайна, за да е с естествен произход, но твърде голяма, за да се възприема лесно като изкуствена. И, да, тя наистина изниква на завой на старите релси — подозрителна долчинка с висока трева на дъното, която несъмнено скрива къс релсов участък. Джо я посочва. Поли кима, но когато той тръгва право към могилата, клати глава.
— Насам — казва му и го завлича до малка, изкорубена останка от колибка от едната страна. Табелка подсказва: „Воден клозет за офицери: само за висшите чинове“. Вътре изважда фенерче от чантата си — в която, донякъде за изнедада на Джо, се намира и кучето на Еди Банистър — и осветява люка на пода, който води към тунел под нивото на земята. Поли се ухилва и Джо кима, като й признава точките.
Лека-полека те се спускат под земята.
Тунелът мирише на мухлясъл бетон и влага. В края му има врата, много солидна и сериозна. Херметична, подозира Джо. Би могъл да я взриви с нужното оборудване — и откъде да го вземе? Въпросът за снабдяването с подходящи гангстерски инструменти е следващ в списъка и явно трябва да го вземе на сериозно.
132
По време на Първата и после на Втората световна война из цяла Великобритания за целите на разузнаването са създадени малки радиорелейни точки, наречени „станции X“, управлявани от главната такава станция — „Блечли парк“. — Б. пр.