— И кой е собственикът?
— Един джентълмен никога не издава такива неща.
— Дама е значи.
— Смятам, че без страх от разчупване на печата на професионалното доверие можем да кажем, че тя е от женски пол.
— И не съществува съмнение на кого принадлежат предметите?
— Никакво. Много достолепна стара гарга, така бих казал.
— Придобила ги е на разпродажбата, която спомена?
— Ах. Тук вече ме хвана, Джоузеф. Заради моя нещастен навик да утвърждавам за всеки предмет, чийто произход нямам свободата да разкрия, че идва от разпродажба на наследство. Това отблъсква въпросите и създава подходящо усещане за gravitas[23].
Той вдига вежди така, че приятелят му да се възхити на ясната, неподлежаща на съмнение честност в погледа му.
Джо чака. И чака. И чака, добил леко наранен вид. Накрая…
Метни ми ги този следобед — казва Джо.
Били Френд се ухилва и подава ръка да сключат сделката. Плаща сметката и взима телефонен номер от сервитьорката. Джо увива отново еротомата в хартиената му опаковка — за пренасянето.
Липсваш им на Нощния пазар — осведомява го Били от вратата към улицата. — Питат за теб. Не е същото без… Така де. Трябва да наминеш.
Не — отвръща Джо Спорк. — Не трябва.
И дори Били Френд не оспорва това твърдение.
Сирената на влекач отеква над реката. Джо Спорк изтрива за момента Били от мислите си — лошите новини в крайна сметка винаги те намират — и избира ключ от количката, след което пресича мрачно пътя и слиза в тясна, зловеща задна уличка до заключена с катинар порта, вмъква се през процеп между две сгради и накрая стига до редица ръждиви и обрасли с мидички врати, обърнати към реката. Входове за предатели[24] най-вероятно или водни гаражи — но за много малки лодки. Възможно е и по времето на по-ниското ниво на водата да са били съблекални за плажуващи. Джо си няма представа. Призрачна архитектура, която още се крепи, след като причината за съществуването й е изчезнала. Сега обаче в една от кабинките съхранява онези късчета от миналото му, за което не иска да мисли особено много. Отваря вратата на всеки няколко месеца, колкото да се увери, че водата не се е вдигнала над нивото на малката чертичка червена боя, която отбелязва на стената всяка есен, но като изключим това, оставя тайните на помещението на мира.
А то, без съмнение, си има тайни. Съседният чифт врати, както случайно знае Джо, изобщо не води към склад, а се спуска до старо бунище за муниции, свързано с участък от викторианските тунели на канализацията, който пък води към средновековна крипта, а тя на свой ред влиза под стара пивоварна. Човек с точна карта може да върви оттук до Блекхийт и изобщо да не излезе на слънце.
И някъде там долу, макар че Джо никога не е ходил там, се намира празното леговище, където Матю Спорк е подготвял първите си нападения върху банковото общество на Лондон. В сводеста зала от червени тухли и камък от Йорк Матю за първи път стреля с картечния си пистолет „Томи“ и се научава да язди ритника му. Младият Джо, израсъл на равномерна диета от комикси и небивалици, си въобразяваше, че баща му е отблъснал руска армия в каналите, избил е извънземни и чудовища и е опазил Лондон за малките момченца. Всеки ден беше онзи, в който Холандеца Шулц и корпорация „Убийство“ се сражаваха в „Палас Чопхаус“[25], и всеки ден бащата на Джо се измъкваше невредим. По време на бляскавите му, коленопреклонни сънища Матю крачеше като титан, обгърнат от барутен дим и слава.
Джо се чуди от време на време къде ли е картечният пистолет. Години наред стоеше във витрината си в кабинета на Матю и на наследника на Дома на Спорк не му се позволяваше да го пипа. Разрешено му беше да гледа, ококорен, докато таткото го почиства и понякога лее патрони за него. Но оръжието не беше играчка — в никой случай — дори по празници или на рождени дни.
Един ден, синко, ще те науча, както му е редът. Но не днес.
Не и до днес, както стана накрая. Може би оръжието още чака нейде там, долу.
Лондон е стар и всяко поколение добавя по нещо към потайностите му.
Вратата заяжда и се налага да я ритне. Засъхнала тиня и още ракообразни — и плискане, предизвикано от нещо живо, което си е плюло на петите. Знак, че реката се прочиства. Което обаче означава и че вратата ръждясва по-бързо. Кислород, малко сол и изобилие от бактерии. Джо ще трябва да слезе тук долу и да я смени. Или пък да остави Темза да се погрижи и последните късчета от живота на Дениъл да отплават за Холандия… и да свалят камък от раменете на внука му. Той ще се чувства по-празен, но олекнал.
24
Traitor’sgates (англ.) — тайни речни входове към различни части на Лондон; най-известната е Трейтърс Гейт на лондонския Тауър. Самият термин е приписван на художника топограф Антънис ван дер Уайнгерд (известен и като Антони де ла Виняс). — Б. пр.
25
Холандеца е един от най-известните мафиоти от времето на сухия режим в САЩ; намира смъртта си в „Чопхаус“ в Нюарк, където го разстрелват биячи от така наречената корпорация „Убийство“. — Б. пр.