Франки накланя глава настрани.
— Боя се, че не знам кой си ти. Надявам се, че Еди е някъде там. Или Дениъл. Или и двамата. Може да сте влюбени. Това би било хубаво… Mais non. Жестока съм. Извинете и двамата. Много съжалявам… — Тя маха с ръка и сменя темата. — Осъзнавате, надявам се, че това е само запис. Доста хитроумен. Но без съмнение досега подобни уреди се срещат навсякъде и изглеждам безнадеждно старомодна… Bien. Възможно е и целият разговор да е остарял и всичко да е наред. Но в случай че не е и тъй като сте тук, ще ви помоля да спасите света от мое име. Надява се, че няма много да ви затрудни… — тя се разсмива, после кашля. Кашлицата е от лошия вид, който няма да започне да се подобрява. — Nom de chien[134]…
Призракът се обляга на нещо извън камерата и въздъхва. Невидимото лице е под лек ъгъл спрямо зрителите и проекцията е извън синхрон с реалния свят. Вдъхва на Джо странното усещане, че французойката гледа някого зад гърба му.
— Тук е моментът да кажете „Да“ — добавя Франки. — И след това ще ви обясня какво трябва да знаете.
Джо се споглежда с Поли Крадъл. Тя го хваща за ръка и кима.
— Да — казват двамата заедно.
Отнякъде се разнася тихо щракване. Вероятно обръщане на плочата.
Франки — отпреди трийсет и повече години — накланя глава.
— Bien. Имам да ви кажа две неща, понеже не знам какво се случва… — заявява призракът на Франки Фосойо. — Има предложение и предупреждение. Както би казал Дениъл, догмата на машината е надеждата, но всъщност тя притежава много добродетели и много аспекти и един от тях е обратният на доброто… Предложението е много просто. Ако машината не е задействана още, трябва да започнете процеса. Включете я. Пчелите ще полетят. Те ще събират истина и ще я отделят от лъжите, както се твърдеше, че правят, когато бях дете. Лъжите ще изсъхват и с времето общото по-добрение на положението на човечеството ще достигне девет процента. Еди знае как да го постигне. Имайте предвид, че това няма да стане безболезнено. Светът ще отхвърли истината. Винаги така е правил и ще продължава. Ще има насилие. Но в крайна сметка няма да допуснем то да ни съсипе. Има достатъчно добри хора, за да не успеят глупавите и злите да ни завлекат на дъното. Ще се стигне до един по-добър свят. Предупреждението е доста по-сериозно. Много сериозно. Донякъде е като за ядрени оръжия: не сблъсквайте две подкритични парчета уран с голяма скорост! Само дето е много по-важно! Вълната, която човешката душа представлява, е крехка. В Уиститиел видяхме колко точно и това беше само началото. Проумявате ли? Ако Разбиращата машина бъде неправилно калибрирана, разголва ума за твърде много знания и той на свой ред определя света. В съвършено възприятие на залегналата вселена ще намерим края на несигурността, на избора. А без избор няма и съзнание. Без несигурност в бъдещето изобщо няма такова. След дадена точка е възможно този процес да започне да се самоподхранва. Вероятността ще престане да съществува и ще бъде заменена от… непроменлива история. Лед вместо вода. Животът ще стане Нютонов. Живот на пружина. Това е, което Шем Шем Циен иска да му създам. Което иска от машината. Една огромна, зловеща предреченост. Ще познае вселената в процес на същинско измиране. Единството му с Бог няма да бъде съвършено, докато не сложи край на онова, което Господ е започнал. И затова тази катастрофа е най-голямото му желание. Ако не бъде спрян, той ще разруши всичко — не просто днес, а завинаги. Вселената ни ще се носи в бездната — твърда, непроменлива тухла. Ако той е замесен, все едно по какъв начин, не бива да му вярвате. Никой не бива да му се доверява. Ако притежава Разбиращата машина, значи възнамерява да извърши зверство. Трябва да го спрете. Длъжни сте…
Тук записът спира. Прозрачният призрак на Франки Фосойо увисва във въздуха пред двамата си посетители и сочи настрани.
Джо се навежда на една страна, после на друга, пресмятайки ъглите. След това ляга по корем и оглежда внимателно ламперията и пода, а накрая се изправя и почуква внимателно по полирания таван. Нужно му е известно време да отбележи, че това е най-голямата и най-прекрасната цялостна подвижна инсталация на изкуството, която някога е виждал. Дело на ръскинитите, осъзнава той, но от времето преди Шем Шем Циен. Способен е да намрази хана дори само заради това — съсипването на Ордена на Джон Твореца. Стига само да нямаше толкова много неща, заради които го мрази и бездруго.
Ето. Под връхчетата на пръстите си напипва фина линия. Проследява я нагоре и надолу. Запечатан отвор. Което подсказва, че отдолу има нещо. Но как да го отвори? Ако го е направил Дениъл, тогава би било елегантно. Ако го е планирала Франки, тогава е математическо… Не, тя е предвидила това за обикновен ум. Обикновен, но познат. Тогава как… О! Разбира се.