Поли Крадъл очаква Джо да среже с ножиците и ключалката на контейнер Ц193, но той не го прави. Вместо това просто вдига вратата нагоре и навън и тя се вади почти плавно. Джо използва катинара вместо панта.
Вътре има човек.
Седи с гръб към тях в голямо кожено кресло. Носи шапка и чифт ръкавици. До лявата му ръка има голям сак, а до дясната — калъф за тромбон. Не мърда.
Джо Спорк се прокрадва до него и въздиша. Просто шивашки манекен. Много смешно, мисли си. Много типично за Матю. Малко те стряска, просто да те държи на нокти и да пробва куража ти. Или може би просто за забавление. Не забравяйте, че и Матю би могъл да го гръмне, с което ще съсипе напълно сносна шапка. Точно от онзи тип, за каквато Джо си е мислил преди няколко часа. Шапка, с която да обладаваш танцьорки и да засенчва лицето ти, докато разливаш домашната скоросмъртница. Пристъпва по-наблизо.
Ципът на сака е дебел и изсъхнал. Заяжда. Джо го дърпа назад, после напред, после пак назад… Да. Чантата се отваря.
Ризи. Пачка с пари — трябва да са към хиляда паунда в безполезни старомодни десетпаундови банкноти. Малка кесийка, в която може да има само диаманти. Днешна стойност в редовния свят: няколкостотин хиляди. Пари за харчлък. Четка за зъби, понеже Матю мразеше да си няма, както и няколко кутии плодов компот. Бутилка скоч, пакет тютюн. И… о. Друг комплект полароидни снимки, доста пикантни: разгорещен тип в луксозна дамска компания на дивана по време на едно от партитата на Матю. Няма кой знае колко дрехи по групата, а се случват и разни неща, които вестниците или други медии биха счели за доста палави. На гърба с почерка на Матю е написано „Хон Дон си доставя удоволствие, 1 от 6”. Повече от солидна причина за изнудване и определено точно това е очаквал леко непочтеният Доналд при обаждането на Джо преди известно време.
Часовникарят се озърта и вижда онова, което търси, залепено хлабаво на калъфа на тромбона: мръсна пощенска картичка от Брайтън, 1975 г., на която има нарисувана бузеста диско девойка със смъкваща се рокля.
Джо поглежда картичката, като се моли текстът на гърба да не е много дълъг, да не е мъчителен и най-вече да не е извинение или обвинение, а и да не му казва, че има сестри в пет страни и брат в Шотландия. Или че под работилницата му са закопани трупове.
Джо, написано е там с едри, дружелюбни букви. Смазвай плъзгача и внимавай с предпазителя, хлабав е. С любов: Татко.
Тук, в тази стая, се намира доказателството за чувствата на Матю Спорк към единствения му загубен син — жест на любов и молба за изкупление. Не просто спомен или набор за бягство. Гангстерски парашут. Просто в случай че праведният живот не свърши работа.
Без колебания Джо разгалва манекена и се преоблича в неговите дрехи. Костюмът му е малко широк в раменете, но като изключим това, му става. Баща му и шивачът са познали колко едър ще израсте. Поли Крадъл мълчаливо гледа как любовникът й си слага шапката.
И как се обръща към калъфа за тромбон.
Разбира се, в него няма музикален инструмент. Донякъде прилича и на такъв, но — без да броим Артър Съливан[135] — никой в положението на Джо не би могъл да повярва, че проблемите му ще се решат с помощта на тромбон. Така че, освен ако няма някаква грешка, калъфът съдържа нещо по-шумно и не така музикално. Също така е и извънредно нелегално, но Джо е извървял доста дълъг път от точката, в която това би го притеснило. Отваря калъфа. Не-тромбонът е разглобен на части и прибран в черните кадифени отделения. В комплекта влизат също и разнообразни инструменти и удължители, така че да може да поддържа и обгрижва този не-тромбон у дома. Има дори инструкция, която обяснява как да свири на него и какви съставки са нужни за създаването на следващите жизненоважни запаси. А от вътрешната страна на капака е знакът на майстора: „Ауто-Орднанс Корпорейшън“ от Ню Йорк.
Любимият картечен пистолет „Томпсън“ на папа Спорк.
Джо внезапно осъзнава колко отдавна е очаквал този момент.
Ухилва се и внимателно поставя частите на местата им, след това се изправя в полумрака. Вдига картечния пистолет пред гърдите си и се усмихва широко, с детинска радост.
— Ръката ми най-сетне е отново цяла! [136] — възкликва Щурия Джо Спорк.