Йорге, Арвин и Плетачките;
Опасно е да се забъркваш
Клуб „Пеблъм“[137] всъщност не се намира точно в квартал „Сейнт Джеймс“. Разположен е недалеч оттам и изобщо не е толкова древен, колкото очилата на портиера подсказват. Основан като местенце, където джентълмените с жарава в слабините да могат да избягат от вкаменелостите в „Атенеум“ и „О. и К.“[138] клубът притежава всички външни признаци на лукса, включително кожени кресла и скъпи брендита, но патроните като цяло обсъждат любовниците в леглата си, а не хандикапите си в голфа и желязното правило за запазване на тайната важи за всички разговори, важни или не, под заплаха от прогонване. Ако съществува модерното заведение с особено висока сигурност, пример за дълга служба на мъжкото съсловие, то това е „Пеблъм“.
Хон Дон е един от големите инвеститори в клуба, така че Джо си поръчва разточително древно и скъпо малцово уиски, както и текила „Патрон Голд“ (с истинско злато в нея) за Поли Крадъл. После качва двуцветните си папуци на махагоновата масичка за кафе и отпуска глава на облегалката на троноподобното кресло. След малко салонният иконом пристига да го помоли да не прави така и да попита дали дамата не би предпочела да се уедини в бара за дами. Поли Крадъл се усмихва и казва, че няма такова желание, а икономът отвръща, че е почти сигурен че там й е мястото, на което тя много любезно му отговаря, че наистина не желае да ходи в дамския бар, при което въпросният господин се обръща към Джо и той му нарежда да докара Хон Дон toot suite[139], и му показва оръжието си.
Икономът побягва като гонен от дяволи, но не вика полицията, понеже господата, на които им пари между краката, често са склонни към подобни изблици. Поли Крадъл пуска Бастиън от чантата му, той си избира подходящ тапициран диван и при все дребните си размери го заема целия. Джо се усмихва със злостно предвкусване и чака.
Част от него — започнал е да мисли за колебанията си като за Стария Джо — има силното чувство, че се е натресъл тук прекомерно рано. Би трябвало първо да планира и да къта ресурсите си. Би трябвало да прояви здрав разум. На тези размисли вътрешният му гангстер отвръща с дълбока и сочна ругатня. Ако животът ти поднася лимони, направи си лимонада. Ако ти дава компрометиращи снимки на уважавани банкери с обширни и разнообразни познанства из залите на властта, тогава ги скъсай от изнудване, докато имаш възможност.
— Трябва ми Хон Дон — казал е на Поли Крадъл още по пътя към Лондон — и ми трябва Нощният пазар. Ще са ми нужни, каквото и да предприема. Така смятам.
Тя го е любила, точно както си обещаха, между магистрални изходи петнадесет и седем. Джо затваря очи за миг на приятни спомени.
Известен епископ традиционалист отива да седне на тапицирания диван и подскача, щом епископалните му основи са нападнати от единствения съществуващ зъб на Бастиън, и след това за малко да почине от ужаса на розовите мраморни очи и беззъбата усмивка.
Хон Дон пристига след миг с питиетата им.
— Здрасти, Хон Дон! — радва се Джо.
— Здрасти, Хесус, стари приятелю — казва Хон Дон високо и кима на треперещия епископ. — Ехо, Ваше Преосвещенство, познавате ли се с Хесус, звучи ми като ваш човек, нали, с такова име, но то, разбира се, се среща много често в Испания, откъдето е той… — и стрелва с предупредителен поглед Джо и Поли.
— Да, наистина, дук Хесус от Санта Мирабела — и съм сигурен, че не съм срещал контесата, това несъмнено сте вие, колко се радвам наистина… — Междувременно оставя питиетата и докато прегръща госта си, се озовава достатъчно близо да изръмжи:
— Какво, по дяволите, правиш тук, малък лайноглавец такъв?
Джо Спорк се усмихва ангелски и изважда цветна снимка, на която се вижда опасната полароидна поза.
— Затварям страницата, Дон. Нося радост за цялото човечество. Семейните ми имоти може да лежат в руини, но наследството на баща ми е в мен. Знам, че ще се почувстваш облекчен да чуеш, че всичко е непокътнато и на безопасно място… Има нещо, което той винаги е желал да притежаваш, но смъртта го отнесе… — Джо се усмихва на епископа, който е открил обезкучен и неудобен на вид диван в ъгъла, и му махва. — Трябва да кажа: „Отче наш, милостив и могъщи, ти, който го отнесе към справедливата му награда“, о, Ваше Превъзходителство, много се радвам да се запознаем, аз съм Хесус де ла Кастиля ди Манчего ди Рьоха ди Санта Мирабела, а това е милата ми съпруга, Поли-Амора, привет от августейшия двор на Испания! Да, привет на вас и семейството ви, нека има много деца в съпружеска клетва и да люлеят небесната люлка с възпроизводството си!
137
Англ. Pablum — безвкусен, неапетитен; идва от марка детски каши, създадени през 1931 г. — Б. пр.