Мъж на име Ахим дава на Джо и Поли по чаша вино и вдига наздравица. Други бързат да отклонят погледи — нямат желание да научават нищо свързано с текущо разследване. Навсякъде другаде Джо би се страхувал от предателство, но Пазарът е свещена земя: може да продължи съществуването си само ако остане тайна, а наказанията за предателство са ужасни. Сега вероятно са дори по-ужасни, отколкото едно време. Сега, когато Йорге се занимава с Пазара на мястото на Матю — или, както Йорге пръв би признал, на мястото на Джо.
В помещение, което навярно е служило за стая за инженерния екип и от което се вижда като на длан цистерната — все едно дали е служила на помпена станция или преливник, — се е настанил Йорге и върти бизнес, и може да сте абсолютно сигурни, че клюката го е достигнала далеч преди Джо и Поли, но той много обича показността.
— Чумата да го тръшне, да му се невиди, Джо Спорк! Мамка му! Че ти си най-търсеният шибаняк, знаеш ли го това? За мен ще дадат награда само дет съм бил в една стая с тебе! Исусе! Вадим, туй е от оня сорт, дето сам си прерязваш гърлото след прочитане, ясно? Тоз пуяк изобщо не го е имало тука.
Йорге няма фамилия, нито бащино име, нито пък прякор. Той е просто Йорге, чорлавото хлапе с дебелите ръце, което си е взимало неговото и е изчезвало в покрайнините на тълпата. Йорге — шеф на онези, които поддържат Пазара жив след смъртта на краля му. Ходеше по дирите на Матю като кученце и го боготвореше. Бащата на Джо събираше след себе си поклонници и последователи, както другите хора дишат, и Йорге глупаво пренесе тази си лоялност към сина на Матю. Тогава е бил дребен за възрастта си. И сега е дребен — във вертикално отношение, — но си е наваксал с обем по хоризонтала и с руски апетит. Дъхът му, насилствено разпръскван във всички посоки, лъха на солена риба и водка. Джо е почти сигурен, че Йорге преиграва с произхода си заради очакванията на околните. В крайна сметка кой прекарва целия си живот в Лондон, но продължава да звучи като моряк от Красноярск? Само Йорге.
Вадим, който седи от другата страна на бюрото, е скъпо издокаран тип с очила със златни рамки и аура на сериозна самозадълбоченост, която може да бъде сбъркана с поетичност… или болка. Очите му се спират на деколтето на Поли Крадъл, после побягват, щом тя го възнаграждава с широка, предизвикателна усмивка.
— Слушай, Вадим — казва Йорге и вдига късите си ръчички във въздуха, — трябва да поговоря с този човек. Дълг на честта, нали тъй? Затуй, виж, нека ти го кажа честно — ти си най-лошият еротичен фотограф, който е стъпвал по тази земя. Сериозно, по-добре насочи камерата настрани от момичетата и вземи снимай къщата. Тези снимки… — той вдига пачка евтини разпечатки осем на шест инча и ги преравя. — Тази тук е като медицински изпит. Това тук е ботаника, може би селско стопанство. Джо, Исусе, видя ли това? Това на какво ти прилича?
— Ами… почти сигурен съм, че е патладжан.
— Да благодарим на милостивия Агнец, стари приятелю, това наистина е патладжан. Но виждаш ли как е прецакано всичко друго на снимката?
— Да, това го виждам, Йорге.
— И все пак в кадъра е приятелката на Вадим, Светлана, която е — и тук хич не преувеличавам, нали? — момичето, дето най ми се ще да видя голо след Кари Фишър в „Завръщането на джедаите“. На тази снимка тя е напълно гола, да му се не види. Ако не беше макрото, човек да се запали и да гръмне само като я гледа. Би ли искал да видиш кадъра отдалече?
— Става.
— И ние бихме искали, Джоузеф, но за съжаление това не е възможно, понеже този задник тук не е снимал отдалече Върви, Вадим, моля те. Трябва да поплача на рамото на приятеля ми, ясно?
Джо Спорк изчаква Вадим да се отстрани, стиснал контрабандното патладжанено порно, и след това на лицето му се изписва ново, сурово изражение. Казва:
— По работа идвам.
— Сериозно ли? По истинска работа? Не заради шибани слот машини?
— Истинска работа.
— Какво, ще ме изриташ ли, Джо? Внезапно ще подкараш Пазара?
Йорге се шегува. Бъзика се. Изражението на широкото му лице е лишено от злост или тревога. Джо Спорк се чуди къде са патлаците и хората му.
— Не, Йорге. Пазарът си е само твой. Но, да, определено се в връщам в играта. Само че не ти искам стола. Твърде много труд за честен злодей като мен.
Облекчение плъзва по лицето на Йорге. Раменете му се отпускат лекичко, понеже вече не носи тежестта на възможно насилие.
— Честен злодей! Да! Мили Боже, Джо, да ти кажа, че ни трябват повече честни злодеи на тоя свят!
— Радвам се, че го казваш, Йорге, понеже ми е нужна малко помощ.
Йорге въздиша опечален:
— Както дочух, Крадъл го няма, ти си беглец. Може и да си прекалено разорен за такива работи. Мога да те измъкна. Датският посланик има малък местен проблем, убил любовника на жена си с косачката. Но без услуги, Джоузеф, без големи. Дори за теб.