— Убедителни ли?
— Аз съм детектив, Джо Спорк. Убеждаването е едно от нещата, с които се занимавам. А сега гледай.
И той гледа.
Поли Крадъл борави с непроследимия телефон на Йорге, все едно свири на него неустоима музика. Тя е чаровна и достоверна, и дори малко нахална. Джо си спомня как Матю казваше, че може да разбиеш скъпа къща посред бял ден, стига хубаво гадже в бална рокля да ти държи стълбата. Старите дами ще одобрят галантността ти и ченгетата ще поспрат да ти помогнат. Поли имаше слънчево, обнадеждаващо излъчване и нежна привлекателност, която караше хората да копнеят да й помогнат. Тя нареди куп правителствени структури една срещу друга, като гъвкаво се промъкваше в пролуките между бели дъски и отдели и се връщаше с всичките им тайни.
Посредством отегчената рецепционистка в Ламбетския дворец[141] получава достъп до стар чиновник в Сейлсбъри, който се занимава с настаняване на защитени свидетели в свързани с църквата случаи. Чиновникът наскоро е бил помолен да намери убежище за жена в прецъфтяващата средна възраст, търсена от вражески очи. Поли абсолютно отказва да приеме информация по този въпрос, като дори му се скарва любезно, че го е споменал, и той се къпе в дискретността й. Миг по-късно тя си говори с асистента му за съвсем друго нещо, но някак си стига до името на новозавърнал се от Афганистан войник в търсене на изкупление за греховете си, който наскоро е бил натоварен със защитата на стара дама. Кратко обаждане до стар приятел в Лондонската община я снабдява с домашния телефон на този човек, а там жена му с радост научава, че съпругът й е спечелил сериозна по размер премия за работата си и се притеснява, защото трябва да се свърже незабавно с него, а е в Ройстън по работа и не може да бъде търсен.
Това на свой ред води до войнишка кръчма на име „Крос Кийс“, където дават стаи и е от другата страна на улицата спрямо сградата, където е укрита Хариет Спорк в апартамент, нает за нея от църквата и пазен от военните братя сержант Бойл и ефрейтор Джоунс от Специалните сили на Нейно Величество, в момента в запаса. Тъй като те са защитници на Хариет, а не нейни пазачи, и понеже Поли може и да е изумителна, но очевидно не е от категорията на сержант Бойл, да се сдобият с достъп е само въпрос на почукване на правилната врата.
— Мис Хариет Спорк? — пита Поли Крадъл.
— Сестра — възразява смутено Хариет.
— Аз съм Мари Анжелика Крадъл. Едно време правехме заедно бисквити. С бонбонки „Смартис“.
— О. Да, скъпа. Разбира се.
— Искам да ви се изповядам в интерес на честността помежду ни, че изядох около две трети от бонбонките по време на процеса на готвене.
— Да — повтаря отново Хариет с лека усмивка. — Така си и мислех, че е станало.
— Освен това участвам в много удовлетворителна емоционално и сексуално връзка с великолепния ви син. Тази връзка не е узаконена по суровите правила на християнското общество, но спада в категорията на взаимообвързващите партньорства, получили одобрение като съвременна прелюдия към възможен брак и увеличаване на семейството.
Джо Спорк се опитва да не си глътне езика. Един от охранителите го плесва весело по гърба.
— Сериозно си загазил с тази мацка, момче.
Хариет кима:
— Разбирам.
— Споменавам го, понеже бих желала да ви поканя да участвате в твърде незаконен план, който наскоро измислих, за да спася живота на сина ви и да донеса определена справедливост на онези, които причиниха на него и на други хора сериозни страдания. Също така вярвам, че с това ще допринесем за процеса по спасяване на човешката раса от свършек, който е не само неприятен, но вероятно и богохулен, или поне наймалкото ще намали риска за обществото, какъвто представлява един господин с особена злонамереност.
— О! — възкликва Хариет Спорк.
— Ако желаете да вземете участие, трябва да дойдете с мен и да правите точно каквото ви кажа. Няма да скрия от вас, че има известен риск. Поздравете сина си.
— Здравей, Джошуа.
— Здравей, мамо.
— Ще си взема палтото — решава Хариет Спорк.
— Добре — отвръща Поли Крадъл. — Бройка номер едно — налична.
Аби Уотсън седи на неудобна пейка пред болницата „Сейнт Питър енд Сейнт Джордж“ на „Стокър Стрийт“. Съпругата на анархист, който „си общува с терористи“, изглежда крехка и самотна. Едва вдига очи, когато до нея сяда някой.