— Мис Уотсън — обажда се новодошлата.
— Махай се.
— Ей сегичка. Нямам много време. Възнамерявам да отвлека и разпитам един от господата, отговорни в голяма степен за травмата на съпруга ви. След това ще предам тази информация на любовника си, Джо Спорк, който ще я използва, за да се противопостави на машинациите на индивида, надяващ се да спечели от техните действия. Вероятно е по време на противопоставянето този индивид да предаде Богу дух. Ако не го стори, ще остане завинаги в затвора. Освен това господата в правителството, разрешили и дори одобрили поведението му, ще бъдат привлечени към някакъв вид отговорност.
Аби Уотсън вдига глава. Жената до нея е дребна, тъмнокоса и много красива, но в нея се крие стомана, каквато Аби рядко е срещала. Зад гърба й, малко смутена, стои възбудена на вид монахиня. Хариет Спорк се усмихва притеснено.
— Трябва да ви кажа също — продължава непознатата, — че, освен ако не възразите, по-късно днес Гриф ще бъде преместен под грижите на швейцарски специалист. Доктор Фон Берген ще долети от Цюрих с екипа си. Гриф ще бъде подложен на експериментално лечение, при което тъкани и органи се посаждат в полимерна матрица с помощта на неутрални стволови клетки. Доколкото разбирам, в момента този процес е толкова бърз, че с просто око се вижда как растат. Доктор Фон Берген предвижда, че Гриф ще се възстанови напълно — при нужните време и грижи, а и от двете ще разполага в изобилие. В процедурата няма почти никакъв риск, особено имайки предвид, че, както разбирам, алтернативите са доста ограничени. Поради това вероятно ще пожелаете да избегнете всякакво въвличане в моята дейност. Напълно бих ви разбрала.
Аби Уотсън се мръщи и отвръща:
— Как ли пък не.
Поли Крадъл кима:
— Значи се сдобихме и с бройка две.
— Дявол да го вземе, мислех, че никога няма да дойдеш! — виква Сисъли, преди Поли дори да си отвори устата. — После пък реших, че според теб съм прекалено дърта! Къде е негодникът? Млъквай, Фоулбъри, тръгвам с нея и няма какво да се спори. О, Хариет, здравей, благодаря на Бога, сега не се чувствам като дърта вещица сред дечица, ами като баба с потомството си. Като става дума за потомство, къде е момчето? Няма значение, няма значение, хайде по-бързо да стигаме до онази част, дето размазваме неправедните! Донесла съм си най-страшните зъби!
И наистина ги е взела — стоманени челюсти, изработени през 1919 г. от американски земевладелец, който обичал да дъвче камъни и да пробва вкуса на ценните руди.
— Бройка три — казва Поли Крадъл и после обяснява какво възнамеряват да правят.
Джо Спорк, който слуша от багажното на микробуса, по поръчка на Поли откраднат специално по този случай, остава с усещането, че разясненията включват прекалено много вещерски кикот.
Следват превъзходната (женска) сателитна навигационна система на микробуса до адреса, който Поли е избрала от двата в списъка на Хон Дон, и с асансьора се качват на съответния етаж. Джо чака в края на коридора, а Хариет, Аби и Сисъли са строени зад нея. Поли натиска звънеца.
Когато звънецът на вратата се обади, Арвин Камърбанд се намираше под душа в апартамента си в Падингтън. Апартаментът беше модерен — с мръснобели стени и мебели с остри ъгли, стъклена маса за хранене в единия ъгъл на обединеното пространство и скъп кремав кожен диван в другия. Арвин Камърбанд много обичаше дивана си заради хитроумно изработените релси, които позволяват облегалката му да бъде нагласяна под ъгъл. Всъщност никога не се е възползвал от тази възможност, но има чувството, че наличието й обогатява живота му.
Арвин, в момента под душа, се оглеждаше и прецени, че изглежда като лъскава ацтекска пирамида от плът — стъпало след стъпало, след стъпало славна розова тлъстина. Обилно се сапуниса. Ръцете му шареха високо и свещенодействаха здраво, облечени в тривки. Той пъхаше пръсти под всеки скъпоценен пласт, прокарваше ги дълбоко в цепнатината и около нея, а после ги плъзваше отгоре и подемаше следващия пласт. Огледа се и реши, че целият сияе под слабата крушка в банята. Силните му, конични крака и възлести колене носеха без усилие забележителната тежест на туловището. Арвин знаеше, че стъпва леко. След няколко десетилетия щеше се наложи да свали част от великолепието си, да не би сърцето и ставите да почнат да се оплакват. А и бездруго кожата му щеше да се разтегне и да провисне, да изгуби вродената еластичност, която го прави толкова забележително еротичен.
Научил е тъкмо тази сутрин от Родни Титуисъл — колегиално тривиално бъбрене по време на сутрешните доклади, — че сумо борците по време на тренировките си следва да се къпят едни други. По-точно младите, по-неопитните, да асистират на другарите си по време на измиването им.