Арвин не си представяше да иска помощ. Тази ежедневна церемония беше неговата възможност да се самооцени в пълното си великолепие. Всяка пълна шепа беше спомен за мащабен, разточителен, вкусен пир; всеки паунд беше натрупан в наслада и представлява физическо изобилие и похот. Той ценеше скритите под кожата си истории почти толкова, колкото се и наслаждаваше да владее това превъзходно тяло. Арвин Камърбанд не беше просто тлъст и се явяваше много повече от затлъстял, което е потиснически термин, тъжен мизерен епитет, измислен от пуританите и страхопъзльовците и вероятно плод на ревност. Той се имаше за гигантски и се възправяше в специалната си душ-кабина — с бетонен под и огледални стени — под напора на множеството струи вода, които го стържеха и ексфолиираха. Така си въобразяваше, че прилича на самия Посейдон. Отбелязва си наум да си потърси тризъбец и рибешки костюм. Великолепният Арвин, бог на водата.
За съжаление, всичко е преходно. Той излезе от душа и огледа лосионите си. При Арвин подготовката за вечер навън можеше да отнеме и цял ден. Но наградите бяха равни на усилията: жените — във всички форми и размери, на всякаква възраст, от какви ли не ъгълчета на Земята и всевъзможни съсловия, — щом преживееха първоначалното си модерно колебание да бъдат обгърнати от мъж с неговите мерки, се оказваха силно запленени от тялото му и изпитваха желание да се хвърлят върху му и да се търкалят в него. Настоящата му приятелка, Хелена (по всякакви стандарти извънредно красива, освен това аржентинка по рождение и чудовищно богата), беше обявила посредством електронната поща намерението си да го храни с хайвер с пръсти и да го язди като пони за поло. Това беше идея, която според Арвин Камърбанд съдържаше съществен потенциал.
След това звънна звънецът. Хелена беше подранила, но страстта, помисли си Арвин Камърбанд, е черта, която беше способен да възприема само с благодушие. При все това жената му трябваше да се научи и на търпение. Задачата по подготовката на Арвин за битката беше дълга и славна. Може би щеше да й позволи да помага. Представи си я как, облечена без съмнение в някоя дълга вечерна рокля, сръчно се катери около връх Камърбанд, щателно и дори благоговейно прилага мазилата му — идеята му се стори определено привлекателна.
Той се уви през средата на тялото с хавлията — правена по поръчка — и леко пристъпи към входната си врата. Вдиша, така че да изглежда възможно най-огромен, и я отвори широко.
— Щом дупето разклатя, събирам всички мацки от квартала[142]! — изпя Арвин Камърбанд и се изпъчи в героична поза.
Нито една от жените на прага му не беше Хелена, а една от не-Хелените го зяпаше и се усмихваше с очевидно стоманени зъби. Бяха общо четири, или по-скоро група от три и циркова дресьорка или пък божествена ловджийка, която стоеше настрани и в лицето на която Арвин с мъка разпозна показаната му на снимките от разузнавателната мисия Мари Анжелика „Поли“ Крадъл.
— Считам това за… извънредно обезпокоително, ако е вярно — каза тя.
Арвин Камърбанд силно се надяваше, че кърпата му е добре пристегната, понеже чувстваше ясно процеса на спихването си. Като възпитаник на добър университет трите жени с Поли му се сториха притеснително познати. Граите[143]. Мойрите[144]. Девицата несъмнено беше (о, Исусе!) Аби Уотсън, с, както изглежда, лодкарския прът на съпруга си в ръка; майката беше Хариет Спорк — гангстерска булка и покорна сестра, която сега очевидно възобновяваше бандитската си кариера, а старицата — ченетата, мили Боже, ченетата! — трябва да беше Сисъли Фоулбъри от „Хартикъл“. Арвин обнадеждено спря поглед на Поли Крадъл. Тя беше дребна, много енергична и… решителна. Дискретно, сякаш не иска да вдига много шум за нищо, си носеше голям пистолет. Стар е, много добре е поддържан и изглежда наскоро е бил използван. Арвин Камърбанд се сети за двамата мъртъвци в дома на Еди Банистър и за другата новина, която Родни му беше натрапил — за смъртта на Еди.
Не са граите. По-лошо: Плетачки са![145], гъргори тревожно вътрешният му глас, Вещиците от гилотината! Плетат косите на труповете! Бягай, Арвин! Бягай!
Родът Къмърбанд обаче не бяга от собствения си праг. Той не мърда оттам. Още повече като вземем предвид допълнителното наличие на „Уебли МК VI“, чиято мишена е нечий собствен огромен корем — лесна мишена и от разстояние, но от упор буквално невъзможна за пропускане, дори и с не особено точния „Уебли“.
145
Фр. Tricoteuse (плетачка) — така са наричани жените, които седели до гилотината по време на Френската революция и между екзекуциите плетели „шапките на свободата“. — Б. пр.