Всичко това обаче е скорошна и достойна за съжаление история. В момента, вгледан в тези три извънредно решителни дами и господарката на глутницата с огромната й увереност, Арвин Камърбанд се чувства много изстинал и много дребен. Заглежда се в южна посока, към хавлията си. Въздиша унило
— Мистър Камърбанд — мърка Поли Крадъл, — бихте ли били така любезен да дойдете с нас?
Някъде в дълбините на апартамента той си има паникбутон със сателитна връзка, който носи в джоба си непрекъснато. Всъщност бутонът е на верижка, за да го взима и под душа, но му пречи на сапунисването и е — понеже е по дизайн не на „Епъл“ или „Сони“, а на Министерството на отбраната — извънредно грозен. Следователно сега се намира доста далеч от собственика си, дори ако Арвин се беше сетил да му смени по някое време батерията. Той поглежда пак към лодкарския прът, по дръжката на който с големи букви е нацапотено с боя УОТСЪН и изстива — още повече, — щом проследява съобщението, вложено в надписа. Аби Уотсън го гледа зловещо.
Арвин Камърбанд въздъхва и позволява на жените да го отведат.
— Грешката, която си направил — казва в дома в Хемпстед Хийт Поли Крадъл, — се корени, ако ме извиниш, в самооценката ви по повод враговете — от които нападението ви върху Джошуа Джоузеф Спорк ме прави част. Вярваш, понеже с Родни това ви устройва като емисари на велик и могъщ заговор в служба на търговската и личната печалба, че ти и чаровното ти другарче мистър Титуисъл притежавате така наречените морални низини.
Мърсър Крадъл се е настанил зад бъбрековидно бюро от другата страна на стаята, наблюдава работата на сестра си и прелиства обемна папка. Плетачките са се разположили в зловещ плътен полукръг и също следят развоя на събитията. Сисъли Фоулбъри е заела най-голямото кресло — дървено и люлеещо се, напълно неподходящо като за разпит — и очевидно много му се наслаждава. Пие чай и сърба заради металните си зъби. На книжен рафт в дъното на помещението се обляга висок, масивен господин в дълъг шлифер. Той тъне в сянка, но Арвин Камърбанд разпознава „най-търсения престъпник на Великобритания“ по очертанията на брадичката. Има обаче нещо… стегнато… в него. Сякаш някак е навлязъл в зрелост.
Собственият стол на Арвин е скъп, от „Либърти“, с басмяна тапицерия. Много удобен е. Освен това са му позволили да задържи хавлията си и дори са го снабдили с одеяло за потопло. Той си го намества.
Поли Крадъл изчаква, докато цялото му внимание е съсредоточено върху нея и продължава:
— Смятате, че няма дълбини, до които не бихте се принизили. От това възприятие извличате усещане за неуязвимост. Вярвате, че сте — ако мога да го кажа грубо — лошите типове. Цените усещането, че служите на важна необходимост и това легитимира злодейските ви подвизи, от които извличате определена наслада. Въпреки това, макар и, за съжаление, нужни, те все пак са неоспоримо зли, както и вие самите — донякъде. Носите този товар в името на нацията и на света, жертвате собственото си благородство за каузата на по-висшето спасение. Невероятно съм впечатлена. Тази конструкция ще ни направи — тя обхваща стаята като цяло — добрите. Тръгнали по погрешен път, но морално чисти. Като последица от добротата ни ти се чувстваш на сигурно място в тази твърде тиха и съвсем уединена стая…
Поли се усмихва, след това въздъхва, когато кучето, което Арвин Камърбанд е забелязал по-рано, издърпва нещо в платнена торба под масата — някакъв гумен предмет. Хариет Спорк вдига торбата от пода и започва отсъстващо да я изпразва. Гумена престилка. Парче хирургично маркуче. Арвин Камърбанд усеща как стомахът му пада в петите. Поли Крадъл кимва благодарно и продължава.
— Въпросът е, Арвин — нали не възразяваш да ти викам Арвин? — че всъщност вие двамата с Родни сте доста приятни хора. Не нарушавате закона, ако не ви се налага, не злоупотребявате с личната си власт. Не храните лоши чувства. Вероятно очакваш да кажа, че и аз не храня лоши чувства, понеже добрите хора нямат такива, но всъщност моите са доста силни. Ти прати моя любим на мъчения. Много вътрешно го приемам, Арвин. Ако мога да кажа, inter alia[146], че измъчването на някой чрез прокси е дори по-отвратително, отколкото да го правиш лично?
От торбата се появяват: кутия (полупълна) с хирургически ръкавици. Марля. Бинт. Тиксо. Дестилирана вода. Спирт. Чифт от онези странни малки извити ножички, които много приличат на използваните за разрязване на гроздови зърна, но са предназначени за по-медицински процедури. Сисъли Фоулбъри се навежда и се пресяга за парче пластмасова тръба, която премерва на ръката си, след това я прехапва и пак я мери. По-добре.