Хариет Спорк въздиша. Нещо липсва в купчинката. Какво ли? Да не го е взело кучето? Съвсем очевидно, твърде често срещано нещо, тривиален предмет, никой с ума си не би напуснал дома си без него… къде ли е? Аби Уотсън й се притича на помощ.
— Бастиън! Пусни!
Точно така, в проклетото куче е. Турникет. Аби Уотсън го слага на масата и поглежда към Арвин Камърбанд без съчувствие.
— Съпругът ми — казва отсъстващо — горе-долу в този момент влиза в операция.
Което поражда и първата истинска тишина, която Арвин е чувал от години. Дори Сисъли Фоулбъри спира да сърба чая си.
— Да — отбелязва Поли след малко. — Въпреки това със съжаление трябва да ви известя, че двамата с приятеля ти Родни изобщо не сте лоши типове, не и в същинския смисъл. Води ви належащата необходимост. Вие сте добри. Което съответно означава, че ние сме от точно противоположния тип. Попаднал си в ръцете на злодеи. Бих те посъветвала да обмислиш последиците от това за известно време… — Тя не посочва предметите на масата. Арвин въпреки това ги поглежда. Поли продължава мило. — Мистър Камърбанд, вие страдате от заблудата, че сигурността ви е защитена от благоприличието ни, но не е така. Ние сме зли и сме разгневени. В тази стая липсва благоприличие. Вие сте поръчали убийството на Еди Банистър. Отвлекли сте сина на Хариет и сте го подложили на разпит. Навредили сте на съпруга на тази жена. А мен лишихте от моя любим. В настоящия момент не знам дали Джошуа Джоузеф Спорк е моя духовна половинка. Напълно е възможно. Доста съм мислила по въпроса. Все още не съм решила. Проблемът между вас и мен е, че искате да ме лишите от възможността да открия това. Джо Спорк не е ваш да ми го давате или да го криете от мен, мистър Камърбанд. Той е мой, докато не реша противното. Причинили сте му мъки, очернили сте името му и сте го наранили. Ако някой ще го кара да плаче или ще разпространява лъжи за него, или ще му причинява злодеяния, това съм аз. Много по-ядосани сме, отколкото си мислите. А вие сте тук, с нас, в страната на свободата. Малко като страната на чудесата е, мистър Камърбанд. Само че не е така добронамерена.
Тя се усмихва сурово. Додава:
— Един мой приятел щеше да каже, че сме aglcec-wif чудовищни вещици. Може да се каже и че сме „жени с тежест“. Случващото се с вас в тази стая може да отрази това толкова малко или толкова много, колкото вие пожелаете.
След тези слова дамите остават да седят, без да си говорят, вслушват се в приглушените отгласи от колите навън и във вятъра в клоните на дърветата, а Сисъли Фоулбъри обработва в разкошните си ченета парче бурбонска бисквита. Кучето Бастиън пресича стаята до Джо Спорк и жалостиво гъргори, докато той не го вдига и не го гушва.
Аби Уотсън подрежда зловещите принадлежности на масата, сякаш се чуди откъде да започне. Арвин Камърбанд си спомня, че тя е медицинска сестра. Чуди се кой й гледа децата и дали е поискала да ги доведе да гледат. Дори Мърсър Крадъл изглежда малко притеснен от това, което предстои да се случи, което е извънредно притеснително, понеже, поне доколкото е бил в състояние да установи Арвин Камърбанд, адвокатът е напълно лишен от всякакви задръжки, особено когато става въпрос за хора, пречещи на семейното му щастие.
Над Арвин пада сянка — сянка, която го изпълва с тежка вина. Той изпъшква леко и се мръщи при мириса на кучешки дъх. Бастиън го подушва любопитно, а сетне се прозява, демонстрирайки останки от зъби и лиги.
— Мърсър — казва Поли Крадъл, — ако нямаш против…
Мърсър се изправя и излиза навън, откъдето се връща с тежък стъклен буркан или дамаджана, пълна с червеникава течност.
— Отлично — казва Поли Крадъл, — сега, когато мистър Титуисъл е при нас, няма нужда да изпитваме скрупули, че говорим зад гърба му… — тя посочва течността. — Макар да се боя, че е твърде трудно да се каже в коя посока гледа в момента.
Арвин Камърбанд се взира в буркана. Няма начин това да е Родни Титуисъл. Тези хора не биха сторили подобно зло. Почти сигурен е. И все пак анализът на Поли Крадъл е убедителен. Както и инструментите на масата пред него.
Тишината се сгъстява, докато той умува по въпроса.
— Не — обажда се Джо Спорк внезапно. — Това не съм аз. Не сме ние.
Поли Крадъл го поглежда.
— Това… — той посочва принадлежностите. — Това са те. Не ние.