Поли Крадъл кима.
— Добре.
Джо оставя кучето и поглежда Арвин в очите.
— Арвин — казва му той, — бурканът е пълен с карантии. Мисля, че онова там има грозде. Няма да ти източим кръвта до смърт или да те пъхнем в мелачка.
— Нито пък ще те изям — намесва се Сисъли Фоулбъри, но не е много успокояваща.
— Точно така — съгласява се Джо Спорк, — макар че Аби е направила много голям залог, че заради случилото се с Гриф ще те сплескам от бой.
— А аз казах, че ще купя дъската — обажда се решително сестра Хариет.
— Но, Арвин, слушай сега. Трябва да осъзнаеш, че се случва катастрофа. Имам предвид кървав кошмар. Виж само какво става. Ръскинитите са чудовища. Плашат професионални бандити, което звучи направо чудесно, докато не си спомниш, че по идея следва да си на страната на ангелите. Вие имате лагери за мъчения в провинцията — имате затвори без съдебни дела. Бон Пери работи за вас! И не ми казвай, че резултатите оправдана! средствата, понеже не е така. Никога няма да стигнем до края. Винаги се стига само до още средства. Такъв е светът, в който живеем. Освен ако Еди Банистър не се окаже права, тогава Шем Шем Циен копнее да сложи край на света, в който случай виж пункт първи…
Арвин Камърбанд диша дълбоко — вдишай, издишай, вдишай, издишай — и разглежда душата си. Хрумва му, че търсенето на истината, на познанието, извършвано от Родни Титуисъл, би било безмислено, ако човек може да чуе истината при изговарянето й и да я познае, и тя да е несъмнена, поне по човешките мерки.
— Може ли да пийна чаша чай? — пита той.
— Ще ти сваря пресен — обявява Хариет Спорк, — Започвай да пееш.
Хм. Няма да бъде напълно неразумно при това положение да се пазари за освобождаването си срещу важна информация. Има обаче и нещо друго — Арвин Камърбанд счита за все потрудно да потисне глозгащото го притеснение, че тези хора знаят за случващото се повече от него самия. Родни е бил водещата фигура на случая с „Машината за ангели“. Родни е много решителен и напълно безмилостен. Но сред недостатъците му може да се броят например твърдостта и липсата на милост, заради които понякога пропуска неща, които са сложни и изискват човечност. Така че Арвин Камърбанд казва:
— Какво искате да научите?
— Кой уби Били Френд? — пита Поли Крадъл.
Покрай тази работа с опитите да си върнат превъзходството на Великобритания и сътрудничеството с луд сектант Арвин междувременно почти е забравил за дразнещия, нафукан Били. Странно, но сега, като се замисли, май убийството също е част от веригата… Казва:
— Шеймъс беше. Или може да е бил някой от… автоматите…. — Въздъхва. — Глупаво беше да го пращаме. Просто не мислехме последователно. Смятахме, че ще бъде по-внимателен. По-обстоятелствен, понеже това му е фокусът. Но той тръгна в обратна посока. Наистина е вманиачен, нали разбирате, по истината и Господ, и всичко останало. Или поне аз смятам, че може спокойно да твърдим, че той вярва. Мисля, че дори гори от страст. Приятелят ви беше… строшен… — той си спомня паниката, когато научава за това и спокойната реакция на Родни Титуисъл: Нашият amanuensis[147] е бил убит, което е лошо, но ние защитаваме нацията. Такива случки трябва да ги разглеждаме в съответстващия им контекст.
Джо се взира в Арвин Камърбанд и се чуди. „Шеймъс“ — продължава да повтаря дебелакът. Не „Шем Шем Циен“.
— Знаеш ли какво смята да прави Шеймъс с Разбиращата машина, сега, когато калибриращият барабан е в него?
Арвин Камърбанд поклаща глава:
— Не е в него. Много се разочарова от това. Каза, че не може да изключи машината, ако не го намери.
Джо Спорк се споглежда с Поли Крадъл. Тя пресреща погледа му. Да, Джо. Чух го. Той вдига показалец — важна информация.
— В него е. Номерът с бягството подейства и аз се разприказвах. Казах му точно къде да го намери… — Той се взира в широкото лице на Арвин Камърбанд. — Но явно не ви е съобщил тази информация.
— Не.
— Смятам, че знам защо. Знаете ли кой… какво… е той?
— Монах. Очевидно. Вярващ.
— Не. Или поне не е очевидно…
И за нарастващ ужас на Арвин Камърбанд Джо му описва историята на Шеймъс, Шем Шем Циен и Вон Пери — поне доколкото му е известна, от времето на Еди до фалшивото бягство от „Щастливите декари“ — и колкото повече говори, толкова по-бледен и прежълтял изглежда Арвин Камърбанд.
— Казах на Пери — обяснява Джо. — Сетих се, докато бях затворен. В последния момент всъщност. Казах му и после осъзнах, че… не е мой приятел. Понеже имаше момент, в които смятах, че най-търсеният убиец в страната ми е другар или поне исках да мисля така, понеже бях останал сам.