Засмива се.
Камърбандови не плачат. Не са в контакт с женската си страна. Не изпитват чувства. Нито пък се поддават на внезапния страх, че са били водени за носа и изпързаляни, и накарани да заговорничат срещу съществуването на човечеството. Не сменят страните и не се отказват. При определени обстоятелства обаче позицията на представителя на рода спокойно може да се обмисли vis-a-vis[148] с конкретното положение на бойното поле.
Джо Спорк разтваря ръце с дланите нагоре. Големи са. Длани на черноработник. На занаятчия. Не и длани на лъжец. Заключава:
— Ето това е всичко.
Арвин преглъща:
— Това… не е идеално.
— Не.
— Не, имам предвид, че е много лошо. Те имат… един апарат, в „Шароу Хаус“. Доставихме нужните материали и тъй нататък. Предполага се да успее да овладее пчелите. Да ги организира.
— Да върне духа в бутилката.
— Именно. И да ни даде достъп до източника на енергия, вероятно да овладее… истинния аспект… на цялата конструкция. Да не споменаваме, че ще държи затворен капака на авторството ни на онова, което се оказа доста напрегнат международен инцидент. Наистина е трудничко да се спори, при условие че руснаците не могат да си контролират достатъчно добре постсъветските ядрени оръжия, ако… така де. Нали разбираш.
— Да.
— Но сега — признава Арвин Камърбанд — мисля, че може би апаратът не е предназначен точно за тази цел. Ако Шеймъс е Пери. Ако Пери е Шем Шем Циен. Ако притежава калибрационния барабан. Ако има други планове, тогава… ами, това не е… не е област, където другите планове са добра идея.
Миг по-късно става очевидно, че Арвин Камърбанд е обърнал палтото с хастара навътре. Перспективата Опиумният хан да използва Разбиращата машина е толкова зловеща, че освобождава но-добрата му страна от хватката на професионалния навик в преображение, което Поли подозира, че е бързата версия на преминатото от Еди Банистър преди месеци. Казано накратко, Арвин ентусиазирано предлага свидетелствата си за различни престъпления на Съвета по наследството, донякъде разочарован да открие, че групата на Спорк не предвижда в близко бъдеще да ги съди за щети. Успява по телефона да се сдобие с плановете на самия „Шароу Хаус“, доставени от куриер в клуб „Пеблъм“, и се обявява за готов да се снабди с всичко друго, което може да се окаже полезно. Арвин обяснява, че ако един Камърбанд е взел решение да свърши нещо, той го прави докрай.
В разгара на разпалените си признания той горещо се разкайва пред Аби Уотсън и предлага да замени собствената си кожа за тази на Гриф. Само бързата намеса на Поли Крадъл го предпазва от разкриване пред очите й на участък от корема, който той смята за особено добре хидратиран и Аби, ококорена, го уверява, че този зловещ акт на замяна не се налага. Доктор Фон Берген е обявил, че всичко е наред и Гриф няма нужда от донорство на епидермис.
По името „Шароу Хаус“ и адреса в доста богата част на югозападен Лондон Джо Спорк е заключил, че щабът на ръскинитите следва да бъде хладна, сива неокласическа постройка с излъчването на Дикенсова адвокатска кантора с бронзова табелка. Наум е стигнал до заключение — всъщност на практика е предвкусвал, — че ще има значително полицейско присъствие, както и бронирани стъкла и всякакви други вътрешни мерки за сигурност като в чуждестранно посолство на враждебна територия. С други думи — сграда, която фундаментално е предвидена за обитаване, но впоследствие е била преправена, за да се използва като леговище или секретна база. Ключовата дума в случая е преоборудвана — и в процеса на подготовка той си е представял, че открие уязвими места. Процепи между облицовката и стената, където човек с нисък морал може спокойно да отцепи дъска. Дори с осигурените от Арвин Камърбанд планове в ръка и като вижда, че си има работа с нещо доста по-различно, Джо е подхранвал мечтата за некомпетентност в предпазните мерки на врага. С известна увереност е смятал, че ще може да се сдобие с достъп посредством неохранявано таванско пространство, да подкупи безстрастно ченге или да изнуди някого, или, in extremis, просто да взриви проклетите порти и да нахлуе. Все някъде в историята на престъпността — от тайното промъкване до наглия взлом — се е надявал да открие техника за проникване, от която Опиумният хан и последователите му са пропуснали да се защитят. Имението обаче изобщо не е градска къща.
„Шароу Хаус“ е — и винаги е била — замък, крепост.
На открития горен етаж на лондонски туристически автобус, който обикаля около величествените лондонски градини, Джо Спорк носи гортексово яке и водоустойчив шлифер, а на гърба му е преметната раница с датското знаме. Отблъснал е сърдечна датска двойка, възнамеряваща да сподели пликчето си слънчогледово семе и борови ядки (съпругът се обръща към него с щедрия тътнеж: „Искаш ли да ми хапнеш орехчетата?“) и е подремнал на рамото на Поли по време на неизбежната лекция за крал Едуард и мис Симпсън. Разгледали са Хамптън Корт и Кю, а сега автобусът пълзи покрай „Шароу Хаус“ през сивия дъжд и оранжево-пурпурния здрач.