— О! — възкликва припряно жената с чадъра. — Ето, виждате ли? Британските въоръжени сили използват поддръжката на имота за тренировки. Аплодисменти, ако обичате!
Всички ръкопляскат. Шофьорът на таксито се търкаля в прахоляка.
Джо се мръщи.
— Няма да влезем по този начин.
Разговорът с Арвин Камърбанд не води до по-добри новини: Арвин е болезнено нетърпелив да продължи изповедите си, но никога не е влизал в „Шароу Хаус“. Съветът по наследството има дистанцирани взаимоотношения с религиозния си договорен партньор; laissez-faire[149], практика за мениджмънт с ниски контакти. С други думи, както Арвин признава, Родни Титуисъл и политическите му господари предпочитат да не знаят с какво се занимават ръскинитите. „Шароу Хаус“ е като гигантско сляпо петно в полезрението на британските служби и Съветът по наследството е специфично натоварен със задачата да гарантира, че това няма да стане досадно очевидно — или ако стане, ще бъде абсолютно ясно, че престъпленията, ставали там, са извършени без знанието на правителството: тъжна липса на предвидливост, но не и истинско съучастие.
От което ще си вземем урок, разбира се.
В старо мазе на пивоварната под Темза, обявено за опасно още през 1975 г. от следователи на хранилката на Матю и оттам насетне останало завинаги празно, Джо Спорк е седнал на трикрако столче и се взира в чертежите, сякаш само с настоятелност може да ги принуди да разкрият каквото му е нужно. Вдишва мириса на копирно мастило и топла хартия и се мръщи, докато си раздвижва краката.
До него е положен картечният „Томпсън“ в калъфа си за тромбон. Не го поглежда, но тежкият метал витае в мислите му. Вижда се как стреля с него, яхнал е перкусивните трясъци, но не вижда каква полза ще има от това. Не може да си отвори портите на Опиумния хан със стрелба. Не може да убие Разбиращата машина или да изтрие калибрационния барабан от три мили разстояние. Преди да успее да стори каквото и да било, първо трябва да проникне вътре.
Джо рита столчето и се изправя в полумрака, развъртайки ръце в кръг като спортист, който разпуска крампа. Озърта се и открива цилиндъра, в която са пристигнали чертежите — пластмасова вещ с дължината на водопроводна тръба, навива листовете обратно в нея и я премята през рамо. Лампата над масата хвърля кръг светлина и топлина. Той колебливо се извръща настрани и тръгва в мрака на Каналджийския обход.
Джо Спорк обича Обхода. Обича и самите каналджии — нищо че са странни, облечени във водолазни костюми лунатици. Обича цялата конструкция заради удобната й близост и тишината, заради величественото великолепие на цистерните и подземията. И през повечето време не мисли за онова, което всъщност представлява Обходът — огромна, подземна паешка мрежа, по-голямата част потопена под вода, участъци от която през зимата и пролетта се наводняват чак до тавана. Каналджиите ненапразно носят водолазни костюми.
Джо пълзи по корем по суха пръстена тръба и се опитва да не обръща внимание на високия приливен белег на седем инча над главата си. Надушва мириса навсякъде наоколо — вода, която е придошла и си е отишла, но която тече в съседните тръби и се лее през пода. Опитва се да забрави и че ще се наложи да направи този преход и наобратно, включително да мине през тесния завой отпреди пет минути, който за малко да го задържи завинаги. Джо просто продължава напред към „Шароу Хаус“, като от време на време прави справка с компаса, който се намира в страничния джоб на сака с гангстерското снаряжение на Матю.
Това е последният лесен подход към „Шароу Хаус“. Нагоре през етажите и тръбите, спипай Шем Шем Циен във ваната и разпарчетосай машината му на трески, преди изобщо някой да разбере какво става. Прибери се навреме за чая и медалите и се отправи бързичко към държава с хубав изглед и от неекстрадиращия вид.
Джо няма намерение да свърши всичко това на сляпо: каналджиите са маркирали тръбата като проходима — дълги жълти черти емайлна боя по протежение на входа посочват, че можеш да я използваш и тя ще те отведе някъде, но там не е особено забавно. Зелената боя е по-хубав знак, синята — още по-добър. Червената боя означава да не се пробваш.
Тръбата води до плитък басейн с нисък покрив. Все едно да си във вътрешността на сандвич. По стените има множество други канали — по-големи и по-малки, излизащи в същото помещение. Джо се кани да прекоси към следващата секция, когато чува, че го викат. Обръща се и вижда да му махат трима каналджии. Отвръща им в стил „Нощен пазар“.
149
Фр. — лесе-фер: икономическа среда, в която сделките са освободени от държавна регулация. — Б. пр.