— Не влизай там! — предупреждава първият, когато те стигат до Джо. — Тамън сменяме знака.
— Какво е станало? — пита майсторът.
Каналджията се мръщи. Едър и посивял е и има подходяща физиономия с нос, който се бръчка като на булдог. Обяснява:
— Някакъв смотан негодник, това се е случило. Взел та наслагал в проклетия тунел изродски електрически прегради и всякакви джунджурии. Инфрачервени камери и прочие. Другарят ми е в болница с изгаряния от електрошок и разбрицано сърце. Казват, че има късмет изобщо да е жив, предвид с колко ток са го напомпали. Проклето посолство или нещо такова, бих казал. Голяма гадост.
Джо кима.
— А има ли друг път натам?
Мъжът го зяпа.
— Познавам те.
— Съмнявам се, не съм…
— Ти си оня Спорк, точно тъй. Щуравия Джо.. — Той се обръща и подвиква. — Ей, момчета, това е Щурия Джо! — Пак го поглежда. — Я кажи какво всъщност си намислил? Да отмъкнеш гащите на кралицата, а? Да ограбиш английската банка?
— Нищо подобно…
— Подозирам, че е подобно. Познавах баща ти едно време. Е, ти си наш човек, то се вижда. Всеки може да го види. Да си убиец? Глупости, туй само ще река. Той отмъкна един куп пари от резерва, тъй мисля — споделя с човека зад гърба си.
Другарят му кима.
— Възможно е.
— Та значи, искаш да влезеш в тая къща? — първият каналджия махва неопределено нагоре и назад.
— Да, при това ужасно много.
— Е, няма да стане оттук отдолу. Все същата работа е отвсякъде. Самата Боклуче откача от гняв, тъй би казал.
Джо размишлява върху това за кратко и се озърта към възела тръби, в който са застанали.
— Нали знаеш — казва предпазливо, — че „Шароу Хаус“ си има ров?
— Ров ли?
— Съвсем истински.
— Бре, чудо на чудесата.
— И ми хрумна, че Нейно Величество би желала да стори нещо по въпроса… Блокирай Обхода и Обходът те блокира… нали така казват?
— Така е.
— Е, да речем, че тръбите някак си се претоварят и входната тръба вземе да се пукне… или пък канал с високо налягане бъде отклонен в точния момент…
— Аха — кима каналджията. — Ясна работа. Смяташ ли, че това би било неприятно за мизерния негодник?
— Определено.
— Такова количество вода може да има бая сила, да знаеш. Опасно е да си играеш с него. Така тоя ми ти ров може да се разлее навсякъде…
Вече всички се хилят широко.
— Това би било — казва неутрално един от другите каналджии — наистина неприятно. Ако някой си мисли да ограбва къщата…
— Точно така — съгласява се първият. — Има ли конкретен момент, мистър Спорк, когато може би считате с вашия уникалния престъпен уклон на мисълта, че може да бъде извършен подобен героичен акт?
— Не бих искал да гадая — отвръща Джо. — Но, грубо казано, ако трябва да предполагам, два сутринта вдругиден — и след това бягайте, все едно дяволът ви гони.
XVII
Обратно на седлото;
Старите съучастници;
Председателят отказва да съдейства на търсен престъпник
Отново в мазето на пивоварната, Джо се взира по протежение на дълга, широка галерия към редица манекени, облечени в бракувани армейски униформи и купувани втора ръка дрехи, всичките нагласени в разнообразни агресивни пози. Плешиви, слепи врагове. Зад и над тях има кутии, дъски и водни туби, които да защитават стената. Матю е отдал краденото си пространство за тренировки; тук е водил момчетата преди нападение да се вкарват във форма и смътните жълти електрически крушки, инсталирани от тях — светещи, разбира се, с краден ток — все още висят от тавана.
Джо честно си признава, че е очаквал досега вече да има план — смел, щурав, хитроумен и взривоопасен, — съгласно който ще надхитри и надстреля войниците на Опиумния хан и ще ги вкара в „Шароу Хаус“. Мечтал си е как изниква от тръбите с цяла армия, спуска се от кулата с другарите си и излиза иззад завесата, да разкрие, че е подкупил иконома.
Вместо това не разполага с нищо. Чертеж, който разкрива само силни страни, обещание за сътрудничество за препятствие, което всъщност не е голям проблем; пистолет, момиче и адвокат.
Джо се ухилва в полумрака. Това последното поне е напълно автентична гангстерия.
Отваря калъфа за тромбон и поглежда към оръжието. Лъскавият, добре смазан метал му смига. Джо чака откровение, но не го получава. В крайна сметка това е просто пистолет; остаряло и неточно бойно оръжие, обожавано от алкохолната мафия в САЩ по време на сухия режим. И, честно казано, то е по-скоро украса, отколкото важен инструмент. Дори по времето на Матю е имало по-добри оръжия, има и сега; по-леки, по-бързи и по-смъртоносни.