Да му се не види — казва на Бастиън. Той отвръща на погледа й със своите розовата мраморни топчета и се размърдва. Еди вярва, че забелязва одобрение, та дори и подкрепа на многострадалната му физиономия, но може и да са газове. Без съмнение скоро ще узнае, ако те са причината.
Да му се не види дважди!
Еди взима войничето играчка и го връща обратно в кутията, без дори да го погледне втори път. Твърде късно е да сменя конете. Делото е свършено. Колелцата се въртят. Еди Банистър, на деветдесет години и безкомпромисна членка на стабилен орден, е натиснала копчето на революцията. Пак въздъхва. Толкова е странно да си супер злодей, при това на нейната възраст…
Трябва да признае пред себе си, че има вероятност да се е побъркала. Макар че, ако е така, сполетяла я е лудост от безмилостния, изясняващ ума вид, а не такава, на каквато може да се надява една дама. Не й хлопат дъските и не са й се скъсали жартиерите, не я е застигнала и лудост от другите удобни видове, каквито е наблюдавала у съвременниците си. Би могло да се каже, че е пощуряла. Изпробва термина на езика си — носи усещане и за бяс, и за умора.
Да. Еди Банистър е пощуряла. Много британски вид пощуряване, което не включва крясъци, а по-скоро внезапно и пълно преобръщане на представата за живота. Макар че, честно казано, „внезапно“ не е съвсем вярно. Случвало се е деление по деление и всъщност е плод на доброволен избор… Тя е участвала в кореспондентски курс по пощуряване. Сама се е насадила.
— Вярвах и без моя помощ да постъпите, както е редно — казва тя на петдесет години правителства, строени и свели очи в ума й, — вярвах, че ще схванете как се прави. А вие… — додава към електората, — вие — мързеливи, продажни, самоизмамни… о, ако ми бяхте деца, щях…
Тези думи я спират. Нито един от тях не е нейно дете. Никакви синове или дъщери за Еди Банистър. Само Бастиън и избледнялата любов на онзи, чиято вяра е предавала в течение на половин човешки живот. Предавала я е в името на стабилността и сигурността. Няколко десетилетия спокойствие, смятала е тя навремето, и светът ще изправи курса.
Но вместо това всичко е тръгнало накриво. Решителният марш на прогреса се е отклонил в тъмна уличка и е бил ограбен. Берлинската стена и Виетнам, геноцидът в Руанда, кулите близнаци, Гуантанамо; самоубийствени атентати и глобално затопляне, дори Вон, проклетият Пери, малкият кошмар от предградието, милият съсед, който убиваше ли, убиваше и никой не знаеше защо, понеже на никого не му пукаше да потърси причината. Еди Банистър е отдала верността си на празен трон. Няма прогрес. Няма стабилност. Важен е само въпросът дали неприятностите се случват достатъчно надалеч.
Онова с Пери е сложило край на удобната й увереност. Започнало се е — според жълтата преса — в нов строеж в някакъв град в средата на страната, наречен Редбъри. Съветът най-сетне е кихнал кинтите и е купил ивица зеленина, навремето част от площите около железницата, продаден през мандата на Тачър, за да се правят апартаменти и студия за богати купувачи, каквито никога не са се появили. Сложено е началото на зеленчуково предприятие — органична храна за околностите и усещане за единство, и всичко останало, което Британия вече не прави, понеже финансирането е по-евтино и по-бързо, и пазарът за недвижими имоти вади пари от нищото. А след това копнали първата лопата и проектът приключил, преди да е започнал. Ухилен труп, увит в промазано одеяло, след него — още един и още един, и ето че град Редбъри си имал вече сериен убиец, който да нарече свой собствен.
Еди не можеше да не забележи, че когато Вон Пери измъчвал пленник и погребвал трупа на седем инча в песъчливата почва, го наричали чудовище, но когато същото се прави по заръка на правителството й в мазе от другата страна на океана, тогава е неприятна необходимост.
Е, може и да е. Но ако е така, то светът, направил го необходимост, да ходи да се обеси.
Известно време тя е излизала с Бастиън всяка вечер, вървяла е по улиците и се е взирала в къщите и офисите на град, който не е била сигурна, че все още познава. Лудата стара Еди и безокото й куче, един до друг в лондонската мъгла. Да. Луда в американския смисъл. И единствена в огромната енциклопедия от дарбишърски фурии, Еди Банистър има мощта да промени всичко, което я вбесява. Загадъчна промяна, чието точно естество тя не разбира, но чиято създателка се закле, че ще разтърси света и ще отблъсне мрака за хиляди години. Дар от науката за света на ужасите.
Във вторник вечер, под отзвуците на Световната емисия на Би Би Си (която скоро ще прекъсне) на заден фон, Еди взима писалка и лист хартия и описва плана на личната си революция. Предмет, който трябва да се придобие, и човек, който да го занесе там, където трябва да се озове. Те на свой ред ще изискват прикритие, фалшификации… но не чак толкова много в крайна сметка. По-скоро малък фокус всъщност, отколкото тайна операция. Всичко от една ръка разстояние, разбира се, понеже може да има последици и името й все още е в състояние да задейства алармите на места, които е по-добре да останат в неведение още известно време.