Накрая Джо практически се обляга на оръжието, сякаш то е малък, жилав демон, който се опитва да избяга от сандък. Изпразнил е целия пълнител и се смее с пълен глас — откачен, ужасяващ и ужасен смях. Накрая ревът спира, звярът се усмирява и щетите са изумителни. Джо се взира в стрелбището между спиралите дим и прахоляк.
Манекените са на парчета. Късове и трески от тях са пръснати навсякъде, има и размазани по стената отзад. Самата стена е нащърбена и надупчена от куршуми, а сложените да обират рикошетите дъски и варели са направо за боклука. Навсякъде тлеят пламъчета и е пълно с овъглени дупки. Джо си проправя път през разрухата и се звери на делото на ръката си. И отново — проумява.
— Уха! — възкликва Поли.
Джо Спорк я сграбчва и я целува звучно и триумфално.
— Ти си гениална!
— Така ли?
— О, да. Така. Понеже схванах. Вече разбрах. Именно заради това е всичко. Догмата на оръжието.
Поли се усмихва.
— Разкажи ми за нея?
Джо се хили:
— Представи си — да речем, че имаш някакво друго оръжие, а аз държа това. Нали? И като преброим до три, и двамата ще започнем да стреляме. Всъщност би трябвало да спечелиш. Ти ще си по-бърза и по-точна и можеш да се наведеш и да се прикриеш, и ще ме разнищиш. Нали? Как ти звучи това?
— Никак не ми харесва.
— Именно. Понеже човекът с картечния пистолет просто стъпва стабилно и се развихря, и никой не знае — наистина никой — какво ще стане накрая. Това е оръжието на хазартния играч. Гангстерско оръжие. За него не са важни съвършенството или умението, или дори оцеляването. Важното е да има патрони и да го завъртиш добре. То е голямо и е шумно, и е идиотско, и казва: „Дай най-доброто от себе си! Понеже един от нас ще падне и не знам, пък и не ми пука кой от нас ще бъде!“
Джо се ухилва отново.
— Значи отново се движиш по коловоза — щастливо отбелязва Поли и го вижда да кима, а после още веднъж — по-бавно, и при това Джо се ококорва широко. Сполетяло го е престъпно прозрение.
— О, да — казва той въодушевено. — Да, по коловоза се движа. Абсолютно.
— Мърсър! — крещи Джо Спорк от горната площадка на стълбите. — Сестра ти е гений!
— Какво? — Мърсър поглежда към него и се привежда леко.
— Не, не е, определено грешиш… — И когато това не оказва никакъв резултат върху грейналия Джо, продължава: — О, мамка му. Старият Джона предвиждаше, че ще стане точно така. Каза, че един ден ще търча подир теб като последния от братята Маркс[150] в опит да хвана вазата. Казах му, че ти си разумен човек.
— Бях. И виж докъде ме докара. Така че сега не съм.
— Джо, какво…
— Няма време. Трябва да се приготвя. Кажи на Йорге, че тази нощ ще ми трябват всички.
— За какво ще ти трябва?
— Той ще знае.
— Но аз не знам!
— Имам план.
— Що за план?
— Ще го намразиш веднага.
— О, прекрасно.
— Нека първо се погрижим за армията, а после ще се караме.
— Армия ли? Каква армия?
Джо се ухилва и изчезва.
— Каква армия? Ти нямаш армия! Като изключим — Мърсър посочва разплутото на дивана куче — най-малкото токсично въздушно оръжие в света ето там! Джо? Джо!
Поли Крадъл излиза от Каналджийския обход с очи, втренчени в една от картите на „Шароу Хаус“.
— О — казва тя след малко. — Охо! О, леле! — Дългите й нокти подраскват леко по лъскавата хартия, проследявайки стария релсов път, който води към едната стена на крепостта. — О, леле-леле… — Дъхът й засяда в гърдите.
— Какво? — пита брат й.
— Той отново върви по коловоза.
Съобщението на Йорге стига до хората един по един — Нощният пазар си няма уебсайт, нито дъска за обяви — но всеки бандит, прекупвач, фалшификатор или фиксатор, на когото каже, споделя с още петима и после с десетима. Поканите се разлитат до всички големи играчи, а слуховете — до всички малки, но клюкарницата на Пазара все едно раздава злато. Цялата тази дандания, разбира се, стига в крайна сметка до ушите на силите на закона, но Йорге е свикнал с изтичането на сведения и посява лъжи и измами пред известните издайници. Полицейски отряд е изпратен в Манчестър на лов за снарки[151], друг отива чак в Брей. Към обед аналитиците вече са затънали в сведения за Спорк и по времето за чай ругаят. А междувременно истинските получатели на вестта я чуват все по-ясно и по-ясно: Джо Спорк планира нещо голямо.
150
Американски комици (Граучо, Харпо, Чико, Зепо и Гама) с богата филмография в периода 1921–1957 г. — Б. пр.