Големия Дъги, боксьор и продавач на понички, е лежал в затвора заради обира на пощите през 1975 г. и е излязъл навреме за смъртта на Матю и променящия се свят. Когато му се обаждат, тъкмо пере кърпи и се мъчи да измисли начин да не миришат на престояла на слънце риба.
Джо Спорк готви голям удар.
Какво, Джо Часовникаря ли?
Аха, ама вече не е такъв. Казват, че било най-големият удар досега. Чух, че Матю го планирал преди смъртта си.
Дъги, разбира се, приема начаса.
Дизи Спенсър върти шофьорската школа „Карнаби-Ройс“ и учи старите дами, които никога не са карали в града, как да навигират из платената зона в центъра. Бизнесът й процъфтява буйно след скорошната поява на саудитските величества. По времето на Матю — когато не е била под дивана с Почитаемия Доналд — тя е била най-добрата шофьорка за акции от Шордич до Хенли. Отегчена е до смърт и готова да се пръсне.
Джо Спорк набира хора.
Дизи не се колебае и за миг.
Каролин Кейбъл — леля Каро — изобретява ключалки за компания, за която никой не е чувал, но която прави ключалки, наистина невъзможни за отваряне с обтегач и шперц номер три. Най-простата е и най-добра — няма ключалка, а само дръжка и чекмедже, в което поставяш ключа.
Поставяш го, затваряш чекмеджето и завърташ дръжката, ключът влиза в ключалката и вратата се отваря. Ако зъбчетата не пасват, няма втори опит. Няма и начин да се добереш до механизма на затворено чекмедже, нито да завъртиш дръжката, докато то е отворено. Сбогом и благодаря, че наминахте.
Бракониер, станал горски пазач — Каролин мрази всеки миг от живота си.
Джо Спорк…
— Божке, да! — възкликва тя.
Пол Маккейн, от рода Маккен от Гранчестър, е изпуснал славните дни и много му се ще да е било обратното. Татко му е крачил рамо до рамо с големите: Матю Спорк, Там Капъс и другите. Веднъж са отмъкнали от Природонаучния музей динозавър, предвиден за един индийски господин, който имал подходящо за него свободно място в дома си в Гоа.
Честно. Да краднеш динозавър! Днес такива престъпления не се случват.
Пол веднага приема предложението и остава с усещането, че е спечелил лотарията.
Слухът се разнася и бандитите от Лондон не са имунизирани срещу сантименталност. Животът им вече не е забавен — може да е професионален, но е сив. Сега си имат счетоводители и данъчни консултанти, такива им се намират и на служителите на реда, и хич не ти се ще да те разследва тая сбирщина — в никакъв случай.
Но истината е, че Джо Спорк готви голям удар.
Което ще рече, че ще има фойерверки.
Освен това да не забравяме и другите: тези, които са станали професионалисти и са се справяли добре, но не обичат изненадите и показността. Дейв Тригейл, който може да прехвърля пари по целия свят, да ги налива в бялата икономика и да ги връща пак в сенчестата, и после да повтори; Ларс Шведа, някогашен учител на Джо по основи на личната защита, който може да ви извади от обращение на седем езика; Алис Рибек, с неизвестен произход, сега спасителка на изгубени журналисти от чуждестранни земи, и — поне така се твърди — изчезва по поръчка на твърде любопитни детективи. Половин дузина други, чиито имена се споменават само шепнешком или изобщо не се говори за тях.
Те също получават поканата от Йорге, от Там, от новата адвокатска компания, която се е кръстила „Еделвайс Фелдбет“[152] или от знаци и неизвестни знамения.
Джо Спорк готви голям удар.
Сред поканените има хора, вече отвикнали друг да ги командва, и такива, които не приемат с лека ръка среднощните шумотевици. Не се радват на фойерверките. Още по-неудобно им е в компания на други като тях, тук — за Бога! — в голямата зала на клуб „Пеблъм“ (при изказаното с най-упорит sotto voce недоволство на Хон Дон). Но къде в крайна сметка е по-малко вероятно да търсиш сборище на страховити бандити освен в един от най-луксозните джентълменски клубове в „Сейнт Джеймс“?
Настъпва часът и малко подир него тази величествена, стройна маса престъпници започва да губи търпение. Да, без съмнение са подновили някои от старите си познанства и са се видели с хора, с които винаги са смятали, че са мелили добре едно време, а са завързали и нови връзки с хора, които са на гребена на вълната днес (хо-хо!) и, разбира се, винаги е хубаво да чуеш с какво се занимават всички останали, дори и по възможно найнеангажиращ начин, и да съдиш по думите им дали ти се отваря някаква възможност, може би дори вероятност, за сътрудничество. Но все пак (шепнат черни костюми и сериозни изражения, издокарани мадами и елегантни госпожи) времето е пари. Плюс това Големия Дъги, както и Каро, а и Тони By, които са седнали по краищата и в сенките, се чувстват не на място и твърде неудобно и им се ще да се намират някъде другаде.