Старите съучастници се хилят един на друг. Естествено, че имат класа. Знаят важността на топките, но знаят и къде им е мястото на ума и преценката — и освен всичко друго знаят как да се измъкнат сухи. Лесно е да ограбиш. Трудното е да ограбиш и да останеш чист — ето това отделя мъжете от момчетата, нали?
— И аз помня как се правят нещата, нали? Помня, когато доставката „Болдбрук“ беше поета от един или повече неизвестни извършители и полицията нахълта в клуб „Криспинд“, понеже имаха сведения, че там било бордей. То без съмнение си беше. Но когато дофтасаха куките, всичко беше пълно с големци по гащи, така че когато същият пич се обади за обир при Болдбрук — десет минути преди да го извършат, — от полицията му казаха да си го завре отзад и после, разбира се, когато самият Болдбрук звънна, и на него му пожелаха същото. И никой никога не пророни една проклета думица как стана номерът — нито касоразбивачът, нито лостовите, нито някой от групата, понеже те всичките бяха свестни мъже. И свестни жени. (Няма да посочвам поименно, но бих могъл. Всички знаем кои бяха. Но никой от нас никога не си отвори устата, нали?) Обаче като ви погледна, виждам и още нещо. Виждам талант, който се похабява. Виждам умения, които никой преди или оттогава насетне не е демонстрирал. Виждам големи престъпления и бързи удари, виждам майстори на плана и фалшификатори, и обирджии, и контрабандисти, и катерачи, и ръкопашни бойци, и силни стрелци, и шофьори с оловни подметки… и какво сте свършили за нас напоследък? Оставили сте престъпността да стане нафукана и скучна. Вие сте богати и си умирате уважавани. Виждам те, Боб Рейнолдс. Виждам те с ръка в шина. Катастрофирал си с мерцедеса в пясъчна дюна със скорост сто и единай-сет мили в час на рали Париж-Дакар. Понеже си отегчен. Толкова си отегчен, че си готов да пукнеш. Всички сте уважавани и на спокойствие. И нито един от вас не се забавлява. Е, аз съм загазил здраво. Пипнах нещо, което не биваше. Знам работи, които не трябваше. Във война съм с брат Шеймъс от ръскинитите и с мистър Родни Титуисъл от Съвета по наследството — и онова, което ще ми сторят, ако ме набарат, е направо неописуемо. Бягам от закона, а в последно време тази писта е къса. Спипаха ме веднъж — няма да позволя да се случи повторно. Този господин тук няма да влезе втори път в бялата стая да го измъчват. Не пак. Тъй или иначе, това няма значение, понеже враговете ни ще си доведат баретите. Бог да е на помощ на всеки нещастник, когото спипат навън с федора… — Джо се усмихва отново и този път усмивката му е вълча, бойна, усмивката на вътрешния варварин във всеки англичанин, който до един крием за черни дни.
Джо пристъпва от крак на крак и разтваря ръце срещу сборището, а под панталона му се показват чорапи на ромбчета.
— И вижте какво ще ви кажа, народе. Забавлявам се повече, отколкото през целия си кротък живот на данъкоплатец! За какво е всичко това ли? Ще ви кажа! Има един негодник, който иска нещо, което не трябва да получи. Не трябва да го вземе, понеже — ако го докопа — най-вероятно ще ни избие до крак. Той е луд и е зъл. Не е бандит, а е дяволът и с това се изчерпва всичко. Възнамерявам да го спра. Възнамерявам да го спра и да го убия. А ако не успея — тогава и бездруго ще остане на вас, понеже е купил правителството и цоца на тяхната цица. Ако не свърша работата, уважаеми господа, дами и разнообразни бандити, до един ще легнем на шест фута под земята. Представете си, че е откачалка, която иска да изпробва ядрена бомба на „Трафалгар Скуеър“. Не иска точно това, но е също толкова гадно. Това обаче го оставете на мен. Аз ще се погрижа за Опиумния хан. От вас искам само… Да откраднете всяко проклето нещо, което не е здраво заковано и по възможност повечето, които са! Възнамерявам да вдигна целия проклет Ад! Каналджийският обход отново ще тътне от стъпките на бегълците престъпници. Покривите ще се тресат под електрическите ни триони и навсякъде в любимия ни Лондон вещи с невероятна ценност ще бъдат измъквани от напълно неразбиваеми сейфове. Ще напомним на всички по света, че по-добри от лондонските бандити няма нийде! И междувременно ще спасим света. И ако това не ви звучи достатъчно забавно, гнили дъртофляци такива, значи сте забравили как да се веселите! Така че всички, които са „за“… — той прави успокоителни жестове и с двете ръце, сякаш сдържа тълпата. — Всички, които са „за“, могат да го удостоверят с потвърждение. Аз се наричам Джошуа Джоузеф Спорк. Но вие можете да ми викате Щурия Джо! Та, нека ви чуя да го казвате! Ако изкъртите покрива на този клуб, значи действаме и се махаме! А сега: как се казвам?