— Не. Но мисля, че мразя конете повече от голфа. Внуците ми са на тази вълна. Всъщност е по-времеотнемащо от брака — това да имаш кон, а внезапно се оказах с четири, за които трябва да се грижа, понеже няма начин десетгодишно хлапе съвсем само да се справя с кон.
— Е, във всеки случай не става дума за такова предложение. Даже е от другия вид — такова, на което можете да откажете, ако си наумите. Всъщност очаквам да го отхвърлите, но все пак ще попитам.
— Предполагам, че е най-добре да чуя какво ще искате, та поне да мога да ви откажа, след като съм го разбрал изцяло.
— Ами, пратих ви един пакет.
— О, вие ли бяхте? Прекрасна галерия от измислици и лъжи, така си рекох.
— Всичко е истина.
— Вие го казвате.
— Да. Но го прочетохте, нали така?
— О, да. Но имайте предвид, като вземем предвид случващото се с пчелите и тъй нататък, не е по-голямо изхвърляне от официалната версия.
— He.
— Та какво искате от мен?
— Ами, аз се каня да открадна самолет и се чудех дали искате да го пилотирате.
— Определено не.
— Ясно.
— Всъщност даже ще дойда при вас да ви откажа лично. Къде да се срещнем?
— Ще пратя някого да ви вземе.
— Стига да сте наясно, че отговорът е абсолютно не.
— Наясно съм.
— Ще си донеса пилотския костюм просто за да ви натрия носа.
— Ясно.
— Що за самолет се отказвам да пилотирам по-точно?
— За „Ланкастър“ си мислех.
— Хубав избор. Ако бях достатъчно луд да сторя нещо подобно за вас, щях да оценя усещането ви за историчност. Ще спасявате света, а?
— Аз съм луд човек. Всички го казват.
— Ха. Е, не мисля, че може да се спори с това, дори ако бях решил да ви помогна. Най-добре пратете някого да посрещне влака ми, винаги ужасно бързо се губя в Лондон.
На покрива на „Пеблъм“ Джо Спорк лежи по гръб и се взира в безкрайното небе. Престъпниците и свободните духове са си отишли у дома, а планът — да го наречем план, макар всъщност да са около хиляда на брой, всичките смесени накуп в плетеница от криминални дела тъй поразителни, че дори неговите очи се насълзяват — се е задвижил. Поне ролите на всички участници са раздадени. Неговата собствена тепърва ще започне, а до завършването й има много време. Часовникът тиктака и той го чува в главата си, представя си миниатюрните крилца на пчелите на Франки по пътя им към дома. Когато кръгът се затвори, той ще трябва да бъде готов, иначе няма да има значение колко е добър планът му. От друга страна, ако не е достатъчно добър, Джо никога няма да стигне дотам, където трябва да се озове. Но все пак, когато вдига глава и поглежда нагоре и още по-нагоре, открива, че не се тревожи за съвършено нищо. Всичко, което ще се случи през идните двайсет и четири часа — нападение, битка, живот или смърт, — са все правилните неща. Най-доброто, на което е способен.
Миг по-късно чува стъпки по асфалта и усеща топлината на легналата до него Поли Крадъл. Скоро ще трябва да се надигнат и да поемат на път, и да се занимават с гангстерската работа. Но тези откраднати мигове са си само техни.
XVIII
„Лъвлейс”;
Беззаконие;
Време е за шоу
Осемнадесет часа по-късно, в пещерата под хълма, „Ада Лъвлейс“ мърмори и се сърди. Светят прожектори и по стените подскачат сенки. Раменете на Джо Спорк са покрити със сажди и мръсотия, косата му е сплъстена. От време на време пъха цялата си глава в каца с вода и оставя струйките да го охладят. Твърде горещо е, твърде задимено, твърде задушаващо, твърде метално.
Съвършено е.
Ръскинитите — онези на Тед Шолт — са оставили ясни инструкции за пробуждане на „Лъвлейс“. Джо следва стъпка по стъпка написан на ръка наръчник, страниците са разгърнати на един варел. Отворил е двигателния отсек, почистил е и е смазал трансмисиите, сменил е каквото се налага. Целият е в грес.
Труди се, а в почивките, когато нещо трябва да се охлади или да се втвърди, посяда със списъка на Франки — нейния изключвател — и го чете отново и отново. Ръкомаха и очертава форми във въздуха. Със затворени очи почти напипва очертанията на Разбиращата машина и е запомнил хитрите скоби и езичета на Франки, пътя през жиците и намотките от корубата на кошера до сърцевината му. Заучава го наизуст и кара Поли Крадъл да го изпитва. За всеки правилен отговор тя му дава целувка. За всеки грешен му се мръщи.
Върху старо парче релса Джо изчуква нагорещена до червено метална пръчка, прегъва я и я сплесква, за да замени един от лостовете за управление на пода на кабината на машиниста. Не бива да има никакви слаби места, не и днес.