Техниката се нарича мокуме-гане. Внезапно Джо се разсмива звучно и ехото отеква в затвореното пространство. Разбира се. Ако човек прави същото със злато и желязо и после потопи получения продукт в азотна киселина, то желязото ще се разтвори. Наистина умел майстор-леяр — гений — може да нагъне метала на тънки като лист пластове; така умело изпълнено оригами, че образувалата се мрежа от злато ще бъде гъвкава и ще изглежда като изтъкана.
Джо взима пръта от закалена стомана и го охлажда, а после — точно според изискванията в наръчника — го напасва и изстудява отново, вече на място. При наместването му в механизма се разнася късо, високо иззвънтяване. Джо се колебае.
— Изпробвай го.
„Лъвлейс“ изръмжава отново и този път освен това надава вой и локомотивът — за момента разскачен от масивната си композиция — шава леко на релсата.
Джо се е трудил цяла нощ и по-голямата част от деня, но не е уморен. Все едно двайсет години сън и покой са се трупали в него за употреба в случай на нужда. „Лъвлейс“ е готова.
Поли Крадъл го сграбчва през врата и ги завлича в кабинката на машиниста. Правят любов на пода на локомотива и кожата на момичето мазнее от грес, която е отъркала от Джо.
— Aglcec-wif — шепне той накрая и Поли не е сигурна дали има предвид нея или машината. Двамата заедно изчакват началото: нощта на беззаконието.
И престъпниците, и куките са наясно, че общественият ред може да бъде опазван само благодарение на добрата воля на народа. Когато тежестта на закона или правителството нарасне прекомерно или стане твърде потисническа поради икономическа катастрофа или когато глад отклони нормалния ход на живота, просто няма — и не може да има — достатъчно ченгета да удържат напъна. Тоест ако човек желае да изпълни престъпление, което по същността си ще предизвика незабавна реакция у всеки полицай в разстояние на двайсет мили, то като първа предпазна мярка следва да изчака изригване на вулкан или национална революция, така че уважаемите господа офицери да си имат по-належащи задачи.
От друга страна, ако престъпниците някога успеят да се организират така, че да извършат сто големи престъпления за една нощ или, още по-добре, хиляда, то мнозинството ще се измъкнат без потеря. При такива обстоятелства ще се наложи конкретна институция, която не е непременно жизненоважна за оцеляването на държавата — тоест не е „Даунинг стрийт“[157], Камарата на лордовете или кралският дворец, — да се бори за внимание и може дори да бъде горчиво пренебрегната в течение на няколко часа, особено ако представителите й в Уайтхол също си имат други проблеми.
Разбира се, престъпниците като цяло са себични и недоверчиви едни към други и силите на реда и закона смятат подобно явление за практически невъзможно.
Нощта е извънредно тиха и много студена. Спят високите, величествени сгради на „Чантри Роуд“, във финансовото сърце на Лондон. Затворени и празни са дори съвременните допълнения, знаменателни конструкции от стомана и стъкло, които се опитват да надскочат наследството на кръвта, изкуството и завоеванията. Свети само на горните етажи, където търговци и анализатори позволяват на работата за пореден път да надвие над семействата им в отчаян опит да увеличат коледния бонус, който няма да имат време да похарчат. На улицата една лисица се мотае насам-натам, рови из препълнените кофи за боклук и вие.
В полунощ и една минута вратите на банка „Рейвънскрофт Сейвингс и Комодитис“ изхвърчат с проблясък, толкова ярък, че за момент нощта се озарява от дневна светлина, нищо че наоколо са все офиси с концептуални пространства. Експлозията е толкова ненужно мощна, че откъсва дори грамадните стоманени пана пред сградата, те излитат през улицата и разтрошават един винтидж „Астон Мартин“. Лисицата е изхвърлена чак в съседната градинка и изразява на висок глас недоволството си от това невъзможно събитие. Към местопроизшествието се юрват полицаи. Терористичен акт или обир, за тях няма голямо значение: действието е обидно нагло и трябва да се реагира подобаващо.
Но когато ченгетата стигат до местопроизшествието, в банката няма обирджии. Тя просто зее.
В същия момент се включват аларми на „Ридли Стрийт“ и „Хатън Гардън“, и в „Шотмор парк“, а после екват и откъм „Бонд Стрийт“, от „Силвър Волтс“, от „Странд“, от трезор в Ъксбридж и склада на „Кристис“ в „Бетнъл Грийн“.
Лондон е залят от престъпления.