Каро Кейбъл разбива сейф в Британския музей.
Дизи Спенсър е настъпила газта пред лондонския Тауър. Понеже… що пък не, а?
Аларми вият и пищят из цялата столица, от Дартфорд Крийк до моста „Стейнс“ — електронните стражи плачат за съдействие и полицейските кол-центрове са блокирали. Както е по протокол, Централната служба за спешни случаи прехвърля част от обажданията в офиса в Дънди, но след десет минути някой прекъсва кабела в Оксфордшир, което пренасочва цялата катастрофа върху сателита за извънредни случаи. Него поне никой няма да го открадне!
Само дето дъщерята на Големия Дъги познава момче, чийто брат е кракер — професионален нападател на компютърни системи, — който се знае с един човек в Швеция, идеален за тоя тип задачка. И за радост на моряците от един руски риболовен кораб насред Атлантика сателитът вече бълва огромни количества датска порнография.
В Пимлико много възрастен господин е спипан в спалня на третия етаж да краде бельо от скрина на дама, която някога — много отдавна — е била известна труженичка в мюзикхол. Тя отказва да повдигне обвинения и го кани да пият чай. Дежурният сержант — претоварен и вече повикан за обир в местния клон на банка „Лойдс“ — все пак отделя време да запише, че очите на главната свидетелка искрят лукаво.
Пожарната изтегля операторите си от полицейската централа и десет минути по-късно същото правят и линейките. Нямат друг начин. Не могат да допуснат полицейският хаос да ги затрупа, понеже нормалните бедствия си продължават с обичайното темпо.
На всяко местопроизшествие — една и съща бяла визитна картичка и слухове за забелязан наблизо господин в черно и с федора, същински призрак на Хъмфри Богарт.
БЯХТЕ ОГРАБЕНИ
ОТ ЩУРИЯ ДЖО.
Навсякъде из столицата, сред натрошените стъкла, избуява гневът на народа: Той ни се подиграва! Точно така! Задейства се вродената осъдителност на англичаните: Трябва да бъде посрамен!
Много от нападнатите банки съхраняват ценни документи за не съвсем честни бизнес сделки, противоречиви решения по отношение на аборигени или околната среда и решения относно намаляването на цените посредством риск за добруването на клиентите и те, вместо да изхвърли безполезните книжа, както е редно или пък да ги използва за нормално честно изнудване, мръсното копеле се старае да ги върне чрез любезните централи на националните вестници и твърде неподходящи сайтове, които естествено ги използват в процеса на възвръщането им и създават неприятности. Гневът се разгаря: Що за нахалство! Това е революция!
Щурия Джо трябва да си плати. Да забърква такава каша точно в този момент, когато пчелите са забелязани да летят над Канала. Безотговорно е, това е то. Ще бъдат изгубени животи. Ще пострадат репутации.
Лондон е буден, трепери и се възбужда. Семействата се струпват около телевизорите, късните барове с безжичен интернет се пълнят с гладни за новини клиенти. Шофьорите на тирове и автобуси, както и таксиджиите в задръстванията до един се мръщят и мърморят, но включват радиото и под сурдинка натякват за положението на нещата.
Пълно безсрамие!
Шокиращо.
Но пък, от друга страна, това са престъпления. Не е тероризъм. Не е война. Не е породена от наркотици вълна от насилие или масово заливане с киселина, мафиотски убийства или такива на знаменитости, не са и серийни изнасилвания. Не са бунтове. Не е финансов колапс. Не е магия, зловещи машини в небесата или краят на света. Това си е добрата, нормална, старомодна британска престъпност в действие.
И нали знаете. Да ти отмъкнат пет милиона в скъпоценни камъни или да чопнат оная колекция на Пикасо от сноба с лъскавия костюм… така де.
На престъпленията трябва да им се признае класата.
Под зелените навеси по спирките, по терминали и пощенски станции, в новинарските зали и в студията слуховете шестват ръка за ръка с усмивки. Не че трябва да се радваме, разбира се. Не бива да се възхищаваме на такива дела. Противозаконни са.
Но все пак.
Почти все едно старите времена са се върнали, нали?
Родни Титуисъл е вдигнат от походното легло в кабинета си заради телефонно обаждане:
— Лондон гори, Родни. Пълна лудница е. Твое дело ли е тая каша? Според слуховете е твое. Е, не ми пука, взимам резервите. Да, мамка му, така правя и, мамка му, буди го, ако си мислиш, че… добре, хубаво, той знае къде да ме търси!
При условие че Арвин е изчезнал безследно — Родни подозира сексуална забежка, макар че, разбира се, е започнал дискретно издирване, — се налага да се оправя с всичко това самичък. Не е необичайно да му се налага да води битки из залите на Уайтхол. Все се намира идиот да повярва, че неговата криза е по-кризисна от твоята, а тайната му — по-тъмна. По опита си Родни Титуисъл съди, че това никога не излиза вярно.