А сега, загледана във визитката на Джо Спорк и галеща безокото си куче, тя си мисли за онези последици и се чувства като крава. Беше оплела младия Спорк в каша с чутовни пропорции. Необходимо, макар и малко нечестно, пък и в крайна сметка големите играчи щяха да го оставят на мира. Само да погледнат сериозно на нещата и ще забележат, че той е просто пионка.
Ако погледнат сериозно на нещата. Което отнема време. Ако не се нуждаят от жертвен козел за пред шефовете си. Ако са настроени за милост. И ето я пак тази дума: „необходимост“. Магическо слово, способно да извини множество грехове, и все пак означава просто „по-лесно е по този начин, а не по другия“.
Единственото, от което Еди се нуждае в момента, е да се отпусне и да следи, като знае, че си е изпълнила дълга и само това има значение. Няма опасност на младежа да му се случи нещо наистина лошо. Всички стари призраци несъмнено почиват в мир.
Тогава защо, след като още преди няколко седмици се е уверила, че той ще свърши работа за предмет две, тя все го мъкне дотук, за да работи върху боклуци? Опознава го. Открива, че е сладък и малко завеян?
Няма никаква причина.
Само дето Еди се чувства, както вече си е отбелязала, като крава. Крава, крава, крава.
И, честно казано… дали е било необходимо? Може би. Твърде вероятно е той да се окаже единственият човек на света с уменията да свърши работата правилно. Ако се е изучил от дядо си. Ако е внимавал. Ако се натъкне на усложнения, с които един полукомпетентен часовникар да не може да се справи. Ако, ако, ако. Еди е наясно, че е чувала същите доводи и преди, в овчедушните усти на съвременните политици.
Тя надзърта към отражението си на плота на масата и се чуди. Джошуа Джоузеф Спорк, внук на голямата любов на живота й, но очевидно не и неин собствен. Доказателство за недостатъчността й.
Възможно ли е да го е извела на огневия рубеж от ревност?
Отражението й не иска да я погледне в очите.
— Муууу — казва Еди Банистър.
Та така, след като е изиграла ролята на лошата кръстница, ще се наложи да стане и добрата — и да го наглежда.
Взела това решение, тя цялата ликува. Ха. Ха! Дръжте си шапките, господа, и отклонете очи, вие, дами, като чаени листенца със сладурски, старомодни парцалки. Банистър се върна! И този път води войската!
Бастиън вдига глава нагоре към нея и полека се олюлява да си стъпи на краката. Миг по-късно й обръща гръб и изръмжава зловещо, след това накланя глава в очакване на одобрението й.
— Да, скъпи — казва у тя. — Ние с теб срещу целия свят.
В същия момент чува изсъскването на поет дъх и рязко преминава от ликуване към изключителна сериозност.
Еди не е сама в апартамента си.
Еди Банистър отваря вратата на спалнята си и открива трима мъже — средният извънредно едър — да стоят в дневната й с вид, който предполага, че появата й е извънредно неочаквана. Господата са със здрави масивни обувки и свободни, нешумолящи дрехи. Едрият е снабден и с чук, който държи хлабаво в лявата си ръка, а работният му гащеризон с цип е издут под лявата мишница. Има малък, подобен на рампа за ски скокове нос, продукт от възстановителна хирургия, нелеп на лицето му с форма на гранитна плоча. Сподвижниците му са по-млади. Копелета чирачета. Еди превключва на автопилот.
На бойна позиция, дърта краво — мисли си тя, — тези хлапета са ти наумили края. Твърде късно е да се спре започнатото.
Подвигът е извършен. Тази последна среща с Джо Спорк беше за утеха на съвестта й, не част от хитроумния план. Целият механизъм е задвижен още преди дни, ами да, и то непряко. Тази среща тук е последица, не предпазна мярка.
Но идва навреме да те премахне от картинката, разбира се. Та така…
Еди си лепва усмивчицата на гламавата стара дама и издърдорва:
— О, богове. Ама че ме стреснахте. Сигурно ти си мистър Голем… — ами да, страхотно умно, Еди: мистър Голем, понеже е толкова голям, и фамилиите на хората до една са върло описателни. Я се вземи в ръце, издънваш се на първия ход… — …андрис, от Съвета. Много се радвам, че мис Хамптън ви е пуснала, и ужасно съжалявам, че толкова закъснях!