Коленичи и се взира в кошера. Предният панел липсва. Формата на корпуса е била променена. Нищо не прилича на последователността, която е заучил.
За момент не знае какво да прави.
След това ръцете му се раздвижват сами. Лишената му от думи същност — незапозната със страх и опасности, нехаеща за разрухата на всичко наоколо, вижда задачата и знае формата на машината. Шем Шем Циен е съсипал изкуството, о, да, и така е показал слабост и е сторил глупост, но схемите си остават непроменени. Завърти това. Сега онова. А сега много бързо и двата превключвателя.
Отделя се плоскост, която разкрива устройството във вътрешността.
Джо хвърля поглед през рамо към залата и вижда страх. Корави мъже и жени плачат. Открива Поли, изражението й го подканва. Остава минута, казва му тя. Джо, моля те. Толкова неща са останали недовършени! Няма начин за бягство, няма друг път, освен да разголи зъбните колелца на душата. Дезинтеграция.
Обичам me.
Моля me.
Джо извръща рязко глава към машината. Усеща го като предателство. Ако Поли ще умре — ако той се провали, — то следва да гледа към нея, когато това се случи.
Значи, след като е избрал да отклони поглед, не може да се провали. Гангстерът здраво запъва пети. Занаятчията навива ръкави.
В сърцето на Машината, около ключа за активирането й, има заключващ механизъм с циферблат. Около ръба му обаче не са нанесени цифри, а букви:
О, П, С, Ж, Д, А, У Ш.
Това го няма в списъка на Франки. Добавено е в последния момент. Добавено от нея — той разпознава стила й… Добавено, но защо? Какъв е смисълът?
Каква догма е заложена?
Истината? Има ли дума, в която тези букви изписват истина? На гръцки ли е? Френски?
Джо се колебае, отдръпва се. Не.
Кога го е добавила?
Късно. Съвсем в края. Когато Шолт е станал Пазител. Матю е пораснал. Еди си е тръгнала. Ето я годината, гравирана в метала: ФФ, 1974. И патешкото краче — нейният знак. Последна защитна линия, за да се съхрани машината. Да продължи да работи. Да задържи истината пред лицето на онези, които биха искали да я изключат.
Защо? Какво е защитавала тя? Себе си? Света?
Зад гърба на Джо присъстващите падат на колене — не в молитва, а най-вече от изтощение. Пищели са. Сега просто чакат. Остават броени секунди.
Машината е своя майстор. За какво са били всички усилия? В крайна сметка за какво е копняла Франки?
Джо знае.
Еди.
Даниел.
Матю.
И синът на Матю. Роден през същата година. Той се чуди дали е идвала в болницата да наднича самотна през стъклото на родилната зала.
Поглежда към циферблата и вижда буквите на името си. И изключва Разбиращата машина.
Над главата му пчелите преустановяват вихреното си кръжене. Облакът добива ред, после се успокоява, а накрая те кацат на земята и се редят, прибират се в кошера в спретнати редици. Навсякъде по света се случва същото, ако може да се има доверие на Франки — а Джо вече не знае, понеже, слава Богу, трябва да разчита на вярата си.
Той изпълнява процедурата докрай, изпраща и последния сигнал — онзи, който ще накара останалите кошери да изгорят и да умрат. Ще остане само този. Последният.
Прекъсва захранването и изважда калибрационния барабан, след това и книгата.
За първи път ги държи и двата. Много са леки и твърде малки, за да бъдат толкова опасни. Прибира ги в джоба си.
Накрая Джо взима един захвърлен ковашки чук. Опиумният хан съществува в безконечните редици магнитни и киноленти; в книгите и записите, в снимките от противния си живот. Потенциалът за възкресението му витае във всеки ред и щрих по тях. Това е пълното и оригинално копие на Човека-запис. Дори изгорялото в „Щастливите декари“ определено е било непълно. Шем Шем Циен не би позволил тези записи да излязат от ръцете му, не би допуснал възможното сътворение на втори истински хан.
Джо също няма да го позволи.
Завърта чука и нанася първия удар.
Отнема много, много дълго време. Или може би само секунди. Раменете го болят и гърбът му се противи. Той премазва архива отново и отново, разкъсва го с голи ръце, кърви от порязвания и забити трески. Когато се уморява, пришпорва се с образи на мъртъвците, на страха на Поли в последните мигове. Използва всичко, за да се принуди да продължава.