По някое време вече не е останало нищо достатъчно голямо за чупене и Джо събира на купчина всички останки, през която пуска тока от главния кабел, така че лентите цвърчат и хвърлят искри, а целулоидът се запалва. Когато пламъците се разгарят както следва, той вдига трупа на Шем Шем Циен и го хвърля на кладата.
XIX
Подир това
Джо Спорк е най-арестуваният човек, когото светът познава. Застава пред „Шароу Хаус“ с лице, грейнало в светлината на прожекторите и новинарските камери, и бащиното си оръжие на земята. Оставя го много внимателно, понеже му се струва, че с цел да го застрелят тук са се събрали до един всички полицаи от Отряда за бързо реагиране, морски пехотинци от резерва и войници от Специалните сили, та дори и няколко души на Кралската кавалерия.
Зад гърба му, малката, но праведна армия на Щурия Джо с огромно достойнство прави същото и стотиците насочени към всички тях оръжия ги следят като огромен облак от смъртоносни гъски, чиито дълги метални върхове се люлеят, а изпъкналите им очета им отдават цялото си внимание.
Има обаче проблем с юрисдикцията. Джо е нарушил толкова много закони, че представлява нещо като юридически гордиев възел. Дребни бюрократчета вояват за него насред арестуващата го армия. Редица по редица с отровна изтънченост се сблъскват пълномощия. И през цялото време гъскопушките не трепват. Джо предполага, че това е разбираемо.
А после юздите на тази огромна вълна бюрократично неразбирателство поема някой от самия й тил. Господинът е много сериозен, с опечалена, тревожна физиономия и звучен глас, който намеква за гробове и тайна зла участ.
— Добро утро, дами и господа, добро утро. Може ли да ми обърнете внимание? Благодаря ви много. Наричам се Родни Артър Корнелиъс Титуисъл, от стария и уважаван род Титуисъл, кореняци лондончани, и съм Главен пазител на Наследствения съвет. Благодаря, детектив сержант Пачкайнд, от вашите услуги няма да има нужда. Мистър Камърбанд, ще бъдете ли така любезен да обясните положението на нашия така чаровен Базил? Благодаря.
И ето че едър мъж с вратовръзка с цвят на сьомга изблъсква дребничкия Пачкайнд, който не изглежда много доволен от случилото се — но ако това е оригиналният Арвин Камърбанд, то той е изгубил значителна част от обема на корема си и го е прехвърлил на раменете си.
— А сега, докъде бях стигнал? А, да, ако мога просто да мина оттук, сър, добри ми небеса, май отглеждат големи момчета там, откъдето идвате, а? И къде ли е това? Шропшър, разбира се, разбира се, много хаусманско[160], да. Ако мога да подмина и вас, благодаря… Джошуа Джоузеф Спорк. По силата на правата, дадени ми от правителството на Нейно Величество, подвеждам ви под отговорност за убийство, палеж, предателство, тероризъм, бандитство и бунтовничество. Винаги съм искал да арестувам някого за бунтовничество, мистър Спорк, считам, че звучи много изискано, а сега, ако бъдете така добър да се предадете на този мил господин тук… благодаря. Ще увиснете, сър, ще увиснете за вратлето от главната мачта на държавния кораб, о, да! Не си представяйте, че някой хитър адвокат ще ви измъкне от тази каша, мистър Спорк, макар, доколкото знам, вашият да е най-хитрият раждал се някога простосмъртен, същинска есенция на професията, един вид установил се на земята бог на адвокатурата. Доведете го, мистър Спорк, ще го разбия с един прокурорски удар! А вие, мадамке — обръща се този ужасяващ човек към Поли Крадъл, — следва и вие да се засрамите от себе си. Мястото на жената е у дома, момиче, да кърпи чорапите на семейството и да лъска тенджерите и тиганите, не да приюпоченства. Срамота!
Не преигравайте — отбелязва Поли Крадъл, когато Титуисъл й щраква прангите. Главният пазител се дръпва притеснено от нея.
— Дива котка! Вещица! Махай се оттук! Чакай? Къде е онова ужасно куче? Кажете ми, че е изгоряло! Не? По дяволите. Е, и то е под арест. Както и всички вие, бандитковци мухльовци, смятайте се за арестувани по обвинения за заговор, за щастие, съм си докарал цял автобус, да, ето го там, ако благоволите да се оковете с предоставените ви пранги за крака…
Отнема няколко минути, но съвсем скоро целият отряд на Джо вече е на борда на черен затворнически автобус със затъмнени прозорци и мъжете от Съвета по наследството ги откарват към затвора.
— Мърсър — заявява Поли Крадъл, когато автобусът се пъхва в един гараж и всички припряно слизат, за да си идат у дома с други превозни средства, — това беше напълно смехотворно.