Кой е този човек, дошъл да ме безпокои по обедната ми дрямка? Проклет да си, че си припрял да си пъхнеш глезените пред устата ми. Пази се! Няма да избягаш, преди да те скъся с един фут, поне това ти обещавам…
— О, Бастиън, скъпи, не! — казва Еди Банистър с театрална неискреност. Широко се усмихва на Джордж, който й се озъбва и се споглежда с шефа си. Но старицата вече е в движение. Твърде бавно, момчета, вече съм в полет… Бастиън, нежелан танцов партньор, очевидно решава, че Джеймс има по-хубави крака. Хвърля се към тях и единственият му здрав зъб пробива грозна дупка в прасеца на Джеймс. Предполагам, че е бая болезнено, помисля си Еди, докато Джеймс ругае. Той замахва с крак, но Бастиън знае добре тази игра и се е метнал върху другия. Джеймс трябва да се ритне сам, а малцина са… не. Не, Джеймс наистина е толкова глупав. Чува се тупване и младежът пребледнява. Изумително е колко много може да се насиниш със собствената си обувка. Бастиън, вкусил победата, се завърта няколко пъти около оста си и надушва мистър Големандрис.
Не, скъпи. Той не е лъжица за твоята уста.
Но Бастиън е готов за предизвикателства, и то големи. Изпълнението му досега е напрегнало достатъчно нервите на Големандрис Реге[26], та да отстъпи, втренчен в Еди с гнева на непритежателите на кучета: Абе, госпожо, я си овладей кучето, да не насъскам ченгетата по тебе!
Да бе, как ли пък не.
Еди се шмугва в спалнята и се хвърля към скрина за бельо и Секретно оръжие № 2, скрито сред дантелите и бельото. Да, дантелени гащи! Точно това ми трябва. И като нищо са щели да ми трябват, но през петдесет и девета… Стигаше да се преоблека в нещо по-хубавко и щяха да ме носят на ръце и сами да се предадат на чен… но честността я принуждава да признае, че дори през петдесет и девета нещата са могли да не се развият точно така. Корсет. Подплънки. Клин. Ластични чорапи, колко ви мразя. Вълнени гащи — какъв срам. Еди Банистър, куклата на Отряд 16, обута в проклета овча вълна и привлекателна колкото стойка за чинии. Трудни времена. Жартиер, да, това по бива; да, жартиери, копринени чорапи и дантела, уха! А сега хвърляй спомените на пода и къде, да му се не види, е онуй, за което дойдох? Понеже, ако съм го сложила в друго чекмедже, спокойно можем да приемем, че гушнах букета…
Но другият колан е вече в ръцете й, студен и дебел — кафява кожа и странна, древна миризма. Тя го почиства веднъж месечно и го проверява, както повечето хора си оправят сметките. И веднъж — Еди Банистър се усмихва, — веднъж наистина се беше издокарала по него вместо по бельо, с което предизвика неудържимата страст и похот на половинката си и, длъжна е да го признае, на самата себе си.
Мистър Големандрис блъсва вратата на будоара на Еди с твърде нетърпелива ръка. Вдигнал е чука си да й пръсне черепа на колкото се може повече парченца.
Защо чук? — чуди се Еди. — Може би защото е толкова непрофесионално, толкова бияческо. Всички ще търсят някой луд — и човек винаги може да си намери такъв, ако се постарае повечко.
— Крайно време му е, луда стара чанта такава! — заявява мистър Големандрис, достатъчно ядосан от забавянето. Сигурно има друга работа. — Шибано крайно време е!
— Да — казва Еди Банистър, — и аз така мисля.
След което се обръща, вдигнала пистолета в стойка „Уивър“[27].
Мистър Големандрис проронва:
— Мамка му!
Този път тонът му е по-изумен и стреснат. Захвърля чука и посяга към собственото си оръжие (Еди предполага, че ще се окаже автоматик, за разлика от нейния, който е револвер). Тя го прострелва в главата. Револверът издава потресаващо силен звук. За нейно облекчение тилът на мистър Големандрис си остава на място, макар че очевидно е на косъм. Тя чува в другата стая отгласа от изреченото от Джордж „мамка му“, но е приглушено, а и той се опитва да извади патлак от колана си. Идиот. Ако Джордж не се простреля в пениса през следващите две секунди, ще се справи с пистолета и ще започна да пука с него, само дето всеки, който си затъква пушкало в панталоните, вероятно не притежава хирургически умения с оръжието. Ще стреля наслуки. Съседите на Еди може да пострадат. Или Бастиън. Тя се обръща и стреля още три пъти, направо през гипсокартонената стена, така че, ако пропусне, да улучи тухлите на камината в отсрещната стая. Третият изстрел води до изпльокване и Джордж пада. Еди се раздвижва — в случай че Джеймс се кани да опита същия номер, и го заварва точно на старото му място — застанал до вратата, с изражение на пълно объркване, изписано на младото му, бледно лице. Тя насочва пистолета встрани, а не към него. Бастиън, който излиза от кухнята в преследване на мистър Големандрис, открива врага си вече паднал и се покатерва върху него, за да си присвои завоеванието.
27
Пистолетът се държи с две ръце, като втората е свита около юмрука на първата и я стабилизира. — Б. пр.