Един вид умове — на дядо му беше такъв до определена степен — винаги се опитва в духовен смисъл да създаде идеалния капан за мишки. Джо остава с впечатлението, че схемата е просто драсканица и този том поначало не е бил предвиден в него да се пише, но в някакъв момент собственикът е останал без алтернативен източник на хартия и го е обезчестил. Дълго пътуване с влак може би — има участъци относително чист текст и внезапни подскоци, които може да са подрусвания. Нещо, което прилича на чайник, се слива с чертеж на нещо като аквариум, а след това се разтваря в твърде бомбастични по мнението на младежа уравнения.
Цитат: „Направи нещо за слона“.
Цитат: „Всичко е написано в книгата ми“.
Цитат: „Кафето е противно“.
Чудесно. Какво е това тогава, щом не е книга? Добре де, тефтерче, очевидно — за бележки. Джунджурия.
Предмет: или по-скоро предмети, в множествено число. Смесено чувалче зъбчатки и колелца, пружинки и чаркалячета, гравирани и обикновени, от големи до (много, много) малки. Онази част от Джо, която разгадава пъзели, се надига и размърдва рамене. Ето това парченце приляга ето тук, а онова там…
Прибързваш с нещата, момче. Ама моля ти се, сглоби го надве-натри и какво ще си имаш? Боклук! Купчина с нищо. Не на това съм те учил!
Гласът на дядо му, дрезгав от времето и разстоянието.
— Липсваш ми, знаеш ли.
Не изглупявай, момче. Бях дърт още преди да си бил млад.
— И все пак.
И вземи ме послушай: не си говори с мъртъвците. Хората ще останат с грешно впечатление.
— Какво ще кажеш да те обявя за мой въображаем приятел?
…трябва ти момиче.
— Сигурно.
Полвинка.
— Какво?
Половината ти. В смисъл на онази, подходяща да си прекараш живота с нея.
— Наистина ми трябва.
Изгубил е нишката на разговора. Дениъл Спорк никога не е давал на Джо съвети за момичета. Може би собственият му катастрофален любовен живот го е спирал. Въображението на внука се колебае да слага в устата на дядо си мнение по въпроса…
Давай нататък.
Предмет: клампа или фитинг, с арматура, с размер като да прихване джунджурията и да й обръща страниците. Джо я докосва внимателно в крайчето и открива, че пръстът му залепва от статично електричество. Любопитен я чуква леко по страница от книгата. Да, страницата се обръща и, да, статичният заряд е изчезнал, когато отново отдръпва пръчката. Чуква по следващата страница и тя залепва. Премества я, полага я и зарядът изчезва. Хитро. Няма си представа как става номерът. Нещо в лоста навярно, който се търка в металната вътрешност. Умно: часовниковият механизъм няма да се повреди от статичния заряд, както става с електрониката. Малко почистване от време на време и даже няма да забележи какво става. Почти като кредо му е: правилният инструмент на правилното място.
Предмет: странна малка яйцевидна кутия или топка, гравирана наистина възхитително отвън, и то видимо на ръка. Спирален мотив, като галактика или рапан. Златната пропорция, но не вярвайте на всички щуротии, които ще прочетете за нея. Топката е много тежка за размера си. Освен ако не е направена от злато, вътре сигурно има или тежест, или маховик. Няма видим механизъм за отваряне, макар че има шев. Джо я върти в ръка. Нещо вътре издава тихо потракване, което опитното му ухо разпознава като знак за повреда. Не катастрофално лоша, но определено звучи като счупено.
Слага топката в гладката вдлъбнатина на работната си маса. На света има произволен брой предмети с кръгла, сферична или поне подобна форма и на повечето от тях не би трябвало да им се позволява да се търкалят наоколо. Известно време компанията, която снабдяваше работилницата със силно разяждаща киселина за почистване и гравиране, я носеше в контейнери с обло дъно, така че се налагаше да използваш техните доста скъпи щипци и реторти заедно с киселината. Отровата — евтинджос, противоотровата — цяла гвинея. Е, така или иначе — топката се намества удобно в кухината. Джо се протяга, вслушва в изпукванията в гръбнака и раменете си, след това се навежда отново над масата.
Трябва да си взема свестен стол. Непременно трябва да си взема свестен стол. Да, както и половин дузина други неща, които не мога да си позволя.
Предмет: джаджата с неизвестно предназначение. Инструмент за развинтване на магически винтове и отваряне на ключалки, чието съществуване за момента не сме оценили. Вещ, изработена със специфична цел. Обект с предназначение. Странна на вид джаджа с дръжка в единия край и необичайна, усукана примка, оплетена около нея досущ като приличен на кошница предпазител на стара дуелистка шпага. Джо драматично размахва джаджата, след това спира. Също като топката, и този обект е изненадващо тежък.