Последна идва правоъгълната бяла картичка с думи, изписани на нея с тънкописец: напомняне от Били, че въпросният предмет трябва да бъде третиран с уважение и да бъде така любезен да приеме надървения горски по-бързичко, понеже дамата клиентка го притискала.
Така значи: към Бат-пещерата! Или поне към работилницата. Джо затваря вратата и бутва на прозореца табелката, която увещава „Моля, позвънете“.
Еротоматът (Джо го поглежда виновно, плодовете и млякото, които пренебрегва заради тортата) надали ще е труден за оправяне. Вероятно няма да е и особено интересен на всичкото отгоре. Може да изчака до утре. Той умува върху фигурките, отпуснати на първоначалните си места — най-подреденото menage a trois[28], за което Джо Спорк някога е чувал. Познава няколко експериментатори в областта на полиаморията[29], наблюдавал е отстрани необичайните триъгълни взаимовръзки и сексуални подялби и е стигнал до заключението, че в повечето случаи има доста много поли и по-малко амория въпреки всичките възражения на участниците. Не че не може да се получи, просто шансовете да намериш един човек, с когото да споделиш живота си, са достатъчно лоши и без да търсиш двама, способни освен това взаимно да споделят животите си и да останат доволни от положението, независимо какви трудности изникнат на странния път на живота.
Трудно е да се намери и само един човек, така си е. Голямото хале е твърде празно днес и плисъкът на Темза е печален. Джо си прави чай, като временно заменя липсващото краче на чайника си със сгънато трикратно розово напомняне от газовия доставчик. Умерено уверен е, че е платил сметката. Ще се оправя с нея утре.
На работната маса, с чаша чай в ръка (общоприетият подход към трудна задача, при която на първо място трябва да бъде проявено стриктно търпение, да не би да прибързаш и да направиш непоправима грешка още в ранните етапи на работата) Джо се възхищава на частите пред себе си.
Добре, всъщност простичко е: копирай и снимай всичко. Лесно в днешните дигитални дни. Джошуа Джоузеф не храни сипна омраза към съвременната технология — просто няма доверие на лесните, лишени от текстура повърхности и лекотата, с която те учат да правиш нещата по най-удобния за машината начин. Освен всичко друго той няма вяра на умножаването в много копия. Рядка вещ става съвсем често срещана. Занаятът се превръща в отживелица. Краят е по-важен от средствата да се стигне до него. Детето на душата отстъпва място на продукта на системата.
В контраст на това — ето я работната маса на дядо му, с инструментите, които Дениъл Спорк сам си е направил. Излъскана е от времето — не е лакирана, но е гладка и от лявата страна има лек отпечатък: с времето плотът се е износил под натиска на лакътя на стареца. Отдясно стоят менгеме и нова гумена тръбичка, която захранва древна бунзенова горелка. Посивяващите белези са от нажежени капки, светлите — драскотини от инструментите. Шарките на дървото са сребристи и в линиите им е записана съвсем буквално ДНК на Дома на Спорк: тази на Дениъл, смесена с онази на внука му — кръвопускането на миг невнимание, сълзи, покапали в миг на мъка, и всяка капка носи отпечатъка на тялото на Дениъл и на Джо. Би трябвало да е представен дори и Матю, понеже Папа Спорк не беше чужд на тази маса, макар в неговите ръце всичко да се превръщаше в муниции — за него тя беше място за отливане на разтопено олово и пудра с остър аромат, алхимическо свърталище.
За наистина важните дела Джо предпочита инструмента с история — предмет, който си спомня сглобилата го ръка и ще заобича онзи, комуто служи. Вещ, изпълнена с живот, а не просто някой от многото масови предмети, използващи хората, за да създават нови и нови боклуци; странни паразитни устройства с техни собствени малки екосистеми. За справка и архив обаче Джо се радва на бебчето си „Канон“ с лещи „Цайс“.
Така. Три снимки от всяка страна, отблизо и отдалеч. Всеки фрагмент е документиран. Младият майстор усеща оценителния поглед на дядо Спорк на гърба си: Дениъл Спорк, мъртъв от има вече над седем години, с очи, грейнали от радост пред загадката — и още по-хубаво загадка, споделена с най-любимия му ученик, отроче на сина му, пройдохата.
Джо се усмихва под нос — малко тъжно — в памет на любимия, непрежалим мъртвец. Не поглежда през рамо, не иска да вижда празното помещение. Вместо това задава въпрос на въздуха и оставя ума си запълва отговорите на Дениъл.
28
Фр — в оригиналния си шеговит смисъл — „семейство от трима“ (т. е. мъж, съпруга и богатият й любовник); използва се и за всякаква друга сексуална афера между трима. — Б. пр.
29
Гр. πολύ — много, лат. amor — любов; любовна връзка с повече от един партньор. — Б. пр.