Веднъж видях много елегантен модел от Шанхай. Запечатана кутия от слонова кост. Отвън имаше гравирана елегантна шарка. Плъзнеш ли магнит по шарката отвън и метален прът отвътре се мести през лабиринт и докосва всички игли на ключалката в правилния ред за отваряне на кутията. Voila! Оригиналният магнит беше поставен в пръстен, разбира се, така че използването му досущ приличаше на магия. Детска играчка за принцеса. Като да направиш заклинание, а?
Показах го на баба ти. Тя се люби с мен. След това го отворихме заедно. Магнитът беше неин.
Джо си спомня разговора и вечерта, прекарана в тази същата стая с бутилка „Арданза“ и плато италиански наденички. Джо, чиракът, и Дениъл, учителят, споделят признания и романтични мигове над чашите с испанско червено вино. Тънкости на занаята и спомени, всички в шарена плетеница и толкова весели, че Джо най-накрая събира достатъчно смелост да зададе забранения въпрос:
— Каква беше тя, дядо?
Но дядо Спорк не отговаря на въпроси за жената, която е обичал. Известно е, че я е срещнал през трийсетте във Франция и заедно са имали дете. Бохемска история, много модерна, така и не се оженили. Когато германците превзели страната, Дениъл и момчето избягали, но любовницата му отсъствала по работа и се наложило да я изостави. Тя го намерила отново след войната, но по това време всичко се било променило по причини, които не бива да се изричат на глас.
Майката на Матю — Франки.
Франки беше витаещото наоколо видение на Дома на Спорк, споменавана с предпазливост, да не би използването на самото име да я доведе — или по-скоро да се провали в това начинание, с което да предизвика хапливата мъка на съпруга й и стряскащия гняв на сина й. Блуждаещо огънче е тя. Атмосферно явление. Мит.
Така значи. Магнит и кутия. Джо размахва магнитната джаджа в посока на джунджурията. Чува се изпъкване, друг ефект няма. Не е изненадващо — човек не създава подобно нещо, та след това едно движение с магнит край него да е достатъчно да го разпечата. Джо стиска инструмента джаджа. Не пасва удобно в ръката му. За какво ли служи тази обемна плетеница? Да, ама такъв инструмент не може да бъде неудобен. Това чудо е елегантно. И е с точната форма, в която следва да се намира. Нещо повече, самото му положение в ръката намеква за някакво действие. С дръжка, наместена в шепата, Джо внезапно бива осенен от прозрение: джаджата сама те кани да боравиш с нея правилно. Онова, което ще пожелая да сторя, е и това, което се очаква от мен.
Добре, но… какво му се иска да направи с джаджата? Да я размаха. Но не дивашки. Полека. Премерено. Иска да я върти.
Да я завърти…
Заглежда се в уреда… Релси за карнавален атракцион? Релси. При по-настоятелно взиране всъщност част от плетеницата напомня храповик… о, да.
Джо вдига топката в едната си ръка и претегля джаджата в другата. Дяволска идея, но е очевидна. Скрита ти е право пред погледа. Идеален начин за опазване на тайната, не е мъчително трудно за използване в ежедневието… много подобно на ума, застанал зад изработката на тази загадка. Ум, Джо е все посигурен, който е бил също толкова луд, колкото и гениален.
Плъзва топката през примката на джаджата. Приляга. Търкаля се по релсите, спиралната гравюра на повърхността си приляга точно с храповика на джаджата, спуска се през маршрута и същевременно се върти. Сложна пътека, създадена от проста структура. Много сладко. Та-щрак! Това е нов звук. Много добре. Щракащракаскръъъъъ…дрън. Топката изпада от релсата. Джо я завърта леко в ръце.
Тя се отваря.
Той я зяпа известно време.
— … Дяволите да го вземат… — казва Джо Спорк.
Когато отново е в състояние да си поеме дъх, посяга към телефона.
— Били, не ме е грижа. Не, не съм. Не ми пука колко е надървена или дали има три сестри. Не, Били, млъкни. Млъквай! Трябва да се срещна с клиентката. Трябва да знам откъде е това чудо!
Джо говори решително — и това ново явление само по себе си е почти достатъчно да принуди Били Френд да се подчини поне веднъж. При все това Били не обича да създава запознанства. Подобна практика противоречи на посредническата му природа. Възразява, че клиентката може да не остане доволна.
— Е, ако имат нужда от мен за тази работа, ще им потрябвам отново. Каквото и да върши това нещо, няма да го свърши без мен и можеш да предадеш, че така съм казал. Ще му трябва поддръжка и може да се наложи да се поработи in situ[30]. Това е проклето съкровище и искам да знам… какво? Да. Да, крещя! Понеже е важно!