— Разстроих ви.
— Не, мадам. Напротив, ощастливихте ме безмерно. Мога да поправя механизма, но не бих пипал верижката. Няма да знам откъде да започна. Върнете се, когато остарея. Може би ще съм се научил.
Тъкано злато. И това не беше най-забележителното в джунджурията. Джо Спорк видя съдържанието на вътрешността й още преди двайсет минути. Нямаше си представа как действа.
На първо място стои въпросът за затварянето. Всъщност ключалките са пет, всяка миниатюрна и завъртяна от различна част на джаджата, и всяка една заключваща следващата, докато последният оборот не освободи щипката и не позволи на цялото да се отвори. Тези ключалки са разпределени около вътрешността на топката в странна, подобна на клетка архитектура, която на Джо му напомня смътно за птичарника в Лондонския зоопарк. В отключено състояние вече не са сцепени една в друга и се отмятат назад като крилца на лъскав бръмбар, свит хлабаво около вътрешността на топката на пружина. Тя, сама по себе си, стига да предизвика най-внимателното проучване на Джо. Изработена е чудесно и това е нескромно признание на езика на майсторите — киселата реч на занаятчиите, оценяващи майсторлъка на клана си.
Не е зле тоя Тадж Махал, синко. Малко е недоизкусурен, Но все ще свърши работа.
А майсторът строител отговаря:
О, ми да, какво пък толкоз. Не ти ли се струва малко шумна водната каскада? Ех, да бях имал време да построя втора в черно, тогава щяха да са голямата работа… Но все пак не е за посмещище, чини ми се. Не може на човек всичко да му е без кусури.
Ето такова „чудесно“.
Рядка изработка.
Брилянтно свършена работа.
Надянал бели ръкавици и с чифт пинсети от мека дървесина (по-добре те да се строшат, отколкото да одраска джунджурията), Джо отново се заема с проучвания, разгръща заключващия механизъм — не без леко мръсното чувство, че разсъблича спяща принцеса — и проучва уреда отдолу през дебелата си бижутерска лупа.
Най-голямото зъбно колело е около две осми инча[32] в сечение. Най-малкото е толкова миниатюрно, че Джо си няма представа как точно може да се изработи, само дето, разбира се, всъщност знае как точно става — прави се специален инструмент, който имитира движенията на нормален на размер такъв, но в много по-малък мащаб. Ако си напишеш името с нормални букви от лявата страна, отдясно ще бъде надраскано толкова миниатюрно, че ще се събере на зрънце ориз. Половин зрънце. Но младият майстор направо се задъхва от самия факт, че всяка отделна частичка, всяка пружинка, колелце и тежест са направени на ръка и напаснати едно с друго. Пред себе си вижда подвижен, променлив пейзаж, съставен от скачени едни в други зъбчатки и лостове, релси и резета.
Вдъхновението за този апарат, планирането без компютър или дори фотокопирна машина, сигурно сами по себе си са отнели година. Ако нормалният уред на пружина е като един човек, то тогава цялото това нещо представлява грамаден град. Сгъва се навътре в себе си, всяка секция изпълнява по няколко роли, върти се по една ос, после по друга, после по трета. Ето там, ето го, има още по-малка кутийка, която изпълнява някаква outré функция, която Джо не може да разбере, но сама по себе си е и тежестта, управляваща по някакъв начин самонавиващата се система. Зъбното колелце, което извежда навън енергията, се подава през северния полюс на топката и там се скачва с онзи забележителен апарат, управляван от миниатюрния двигател (макар че топката не е точно това, разбира се, а е нещо много по-особено и разностранно: хранилище; компютърен твърд диск, изработен от бронз), всъщност е само противопрахов предпазител. Когато уредът е активен, то се плъзга на една страна, за да разкрие букет зъбчатки толкова сложен, че Джо Спорк е започнал да го нарича наум със съвременно име. Кръстил го е интерфейс.
Енигма, умува той. Колос? Дали е с военно предназначение? Разбивач на шифри или техен създател? Няма си ни наймалка представа. Знае само, че това е незаписано, магично, гениално. Следователно — безценно.
И да, има малък повреда, но надали е изненадващ след десетилетия, прекарани някъде в чувал. Бръква във вътрешността — и спира. Мъничка искрица под пинсетата му.
Невъзможно.
Джо надзърта, навежда се надолу, намества лампата. След това придърпва наблизо още две, както и ръчна лупа, която в комбинация с голямата му дава наистина невероятно увеличение.
Абсолютно невъзможно!