До най-малкото зъбно колелце проблясва метал, задвижван от вторично валче на предницата на мъничката част. Джо надзърта през двойната лупа и, да, ето го, сякаш виси в пространството — още един пласт от часовниковия механизъм, толкова миниатюрен, че едва се вижда дори така — призрачен воал от паяжина с колелца, който избледнява във вътрешността на топката.
Джо се взира в него, поразен от почуда и дори леко разстроен. Не може да стори нищо тук. Ще му трябват други инструменти, стерилно помещение, практика в микроскопското инженерство… безнадеждно неадекватен е за такава задача.
Само дето…
Така де.
Ако има щети по микроскопичната част, ще бъде извън свои води.
Вероятно на Земята няма жив човек с опит в тази област. Това изделие е уникално — и налудничаво, понеже ако можещ да правиш такива неща, защо не би използвал печатни платки? Освен ако, разбира се, когато си творил, те още не са съществували.
Като оставим миниатюрната система настрана, макрочастта е достатъчно позната. И, да, централната секция се вади като едно цяло. Този проблем е предвиден (разбира се).
Джо отива в кухнята и почиства една стъклена касерола, подсушава я внимателно и вдига невъобразимата сърцевина на топката в съдината, а после я затваря с капака. След това насочва вниманието си към останалата част от механизма.
Да. Това може да поправи. Едно лостче е поддало и се е разцепило, като оставя връзката си да се клати свободно. Въпрос е на… е… може да отнеме малко повече време всъщност…
В някакъв момент Джо приключва задачата и затваря очи за четвърт час, за да си починат. Дрямката е изкуство, което всеки трябва да владее.
Проверява работата си и я обявява за добре свършена. Останалата част от механизма е идеална. По него няма дори прах.
Въпреки това го почиства и смазва — от уважение.
Ти, който си истински майстор: ще ми се да се бяхме запознали.
Едно нещо е ясно и за таралеж, както безпътният му баща би го казал: това не ти е някаква музикална кутийка. Трябва да се обади на вестниците. Да набере „Хартикъл“. Да звънне и на майка си — не заради уреда, а просто защото трябва.
Джо не го прави.
Захваща се внимателно да сглоби и останалите парчета от джунджурията. Изработката им е великолепна, но сега му се струват груби и обикновени. Пъзелът без усилие се нарежда в ръцете му. След секунда Джо осъзнава, че мотивът имитира шарките на топката. Каквото отгоре, това и отдолу. Още елегантност.
Ще трябва да върне джаджата. Няма право да я отделя от самата машина. Макар че, ако собствениците се съгласят да му предоставят дългосрочен договор за поддръжка, винаги може да…
Гледа джунджурията и инструментите си и позволява на тялото си да работи без външно вмешателство. Сега, когато пъзелът е разгадан и целите са поставени, Джо знае как да го поправи на толкова основно ниво, че е важно да не мисли много-много. Именно тази част обича, изчезването на себевъзприятието.
Когато завършва, осъзнава колко дълго е работил и че се налага да бърза.
IV
Истинската история на Вон Пери;
Кошерът;
Апартаментът на „Кеърфор Мюс
Курс на дразнеща стимулация, който съвпада с цялостна стратегия — чете Били Френд, докато влакът за Уиститиел се изнизва от „Падингтън Стейшън“ със съвсем малко закъснение. — С десет букви.
Джо Спорк е склонен да мисли, че това е нелошо описание на пътуването му с Били Френд. Поклаща глава.
— Били, откъде дойде джунджурията?
— Празно място, празно място, „къ“, все празно нататък. Един джентълмен не издава тайните си.
— Били, сериозно говоря.
— Аз също, Джоузеф. Клиентското доверие е свещено! — Били изпухтява помпозно, сякаш да каже, че е особено свещено сред хората, които по привичка лъжат и крадат. — Ако единадесет надолу е „Дери“, тогава думата завършва на „и“.
— Представа си нямам. Не ме бива с кръстословиците.
— Мен също, Джоузеф, но по този начин човек се учи.
— Били, просто ми кажи, че не е крадено.
— Не е крадено, Джоузеф.
— Наистина ли?
— Честен кръст.
— Крадено е.
— Кой може да е напълно сигурен, Джоузеф? Всички сме хора.
— Исусе…
— Продължавай да мислиш по думата, моля те. Хм. Би могло да бъде „лактофолни“, но това май е свойство на оня вид захар, дето се среща в млякото. Е, не де, няма как да е това, но има съвпадащи букви.
— За Бога — обажда се жената на седалката отсреща, — думаха е „тактически“. Так като такер, тически като тичинки.