Днес, уморен от сутрешната партизанска война, Джо обмисля и вероятността, макар в момента да е самотен, някой ден да доведе истинска жена на това място и тя да не желае да бъде скалпирана от досадна котка, когато се упъти да свари чай, вероятно заметнала раменете си с някоя негова риза, чийто ръб милва елегантните й бедра и разкрива съвсем тясна ивичка от задничето… По тази причина младежът преценява, че е време да ескалира военните действия. Късно снощи е намазал тънък слой вазелин на касата на вратата. Старае се да не размишлява върху естеството на живот, в който пикът на вълнението са враждебните взаимоотношения със същество с приблизително същите разум и емоционалност, колкото и бутилка за мляко.
Аха. Това прошумоляване: копринената опашка, която погалва стойката за чаши с добродушните й, разнокалибрени порцеланови обитатели. Това изпукване: настъпената дъска на пода до стената; това тупващо тропване е скокът на животното от шкафа… и този забележителен, бесен трясък сигурно е шумът, който то издава при рикошет от отсрещната стена, след като се е хлъзнало по перваза. Следва… да! Това унизително издумкване е ударът в пода.
Джо влиза в кухнята. Паразита го зяпа от ъгъла с очи, преливащи от възмущение и омраза.
— Примат — просвещава го Джо и завърта длани. — Използва инструменти. Противостоящи палци.
Паразита го изпепелява с поглед и се изнася.
Понеже Джо е постановил по този начин Ден на победата над котката, в природата на нашия свят е той незабавно да бъде отстранен от върха на йерархията на бозайническото превъзходство посредством сблъсък с куче.
За да стигне до първата си среща, Джо Спорк избира да мине напряко — през Каналджийския обход[8]. Това като цяло извънмерно противоречи на личната му политика. Той задължително взима автобус или влак, та дори понякога сяда да шофира, понеже използването на Обхода е признание за части от живота му, които вече не намира за полезни. Само че откритието на поредната градина, пълна с жертви на Вон Пери, е породило силни брожения из вестниците и свободната преса по отношение на естеството на човешката престъпност — а точно тази тема Джо особено силно би искал да избегне.
В същото време някои скорошни събития са го разтърсили до мозъка на костите, а Каналджийският обход поражда усещането за сигурност и близост, каквито за него улиците отгоре никога не са придобивали. Може да вини за това детството си, но тъмните улички и пълните с дим стаи му се струват по-успокоителни от шопинг центровете и озарените от слънце улици. Въпреки че — дори самият Джо да не беше взел решение да стане нов човек — с онези дни е свършено. Повечето от Старите съучастници са измрели рано. Само спомен е вечно променливият бандитски кралски двор, в който младежът е израснал. Неколцина познайници още се навъртат наоколо, пенсионирани или променени и закоравели, но са се спаружили или изчезнали всички гениални скутове на престъпността, в които е седял малкият Джо Спорк и от чиито наблюдателници е бил посветен в тайните на стотици скандални подвизи.
Междувременно кошмарът на Англия днес е Вон Пери. Надминава и ислямските екстремисти с раниците, и полицаите, които стрелят по девет пъти в главите на водопроводчици само защото не са видимо бели. Напоследък най-големият страх на всеки със здрав разум в главата е, че Пери не е единствен и сред ширналите се житни поля и зелени ливади на родината се крият и други плувнали в кръв убийци, способни да отключат бравите на прозорците ти и да се промъкнат в стаята ти посред нощ само за да те разчленят на парчета. Пери в момента е задържан под стража — държат го в някаква болница със специален режим, под наблюдението на доктори, — но самата му поява е наранила дълбоко нацията.
Страничен ефект от това е паническото драпане на средните класи в търсене на убежище и недопроучените дискусии за исторически злодеи и в частност — за касоразбиващия, влакоограбващ и картинокрадлив баща на Джо Спорк: дендито на панделата Матю „Картечния“ Спорк. Тези обсъждания плашат Джо много повече, отколкото Каналджийският обход. И при нормални обстоятелства той страни от идеята да му се приписва роля, наричана в определен вид криминални романчета habitue на demi-monde[9], което идва да намекне, че се познава с хазартните играчи и престъпниците, а и с мъжете и жените, които се навъртат около тях. Засега Джо е готов само да признае, че донякъде все още обитава покрайнините на демимонда, стига само в замяна да не му се налага да говори за него.
8
Лондонските каналджии боклучари (Toshers — англ., от Tosh, боклук, глупост) са „професионални“ нещотърсачи — събират изхвърлените в канализацията на града ценности. Подземният им свят се управлява от кралица Боклуче, капризната Дама на късмета. — Б. пр.
9
Фр. — обитател на полусвета; на демимонда (т. е. на висшето общество като смес от наследствена аристокрация и богаташи). — Б. пр.