— Не — казва Джо след малко. — Не сме.
Шолт посочва бронзовия модел и внезапно всичко се забързай тласка майстора напред, малките му възлести пръсти го ръчкат да бърза, да бърза. Джо пристъпва към кошера, подрежда джунджурията и слага на място различните й части. Ето така и така. Стойката веднага отваря кориците и започва да прелиства. Тракататракатрак. И обратно към началото. Зъбци се наместват в перфорираните участъци от всяка страница, бързи бронзови проблясъци като езици на гущери. Всичко работи.
Всъщност Джо е възхитен. Часовников механизъм, останал в хибернация толкова време (или ненавит? Или пък това устройство е захранвано от нещо по-бароково?). Той затваря панела и забелязва отвътре познатия странен малък символ — като чадър, обърнат наопаки от буря. От вътрешността на кошера чува внезапно учестяващо се тракататракатрак и си помисля: „Жив е!“. Успява да се въздържи да не вирне ръце и да го каже по франкенщайновски на Шолт. Подозира, че няма да е редно.
Шолт го прегръща в няма радост и после, понеже Били Френд е твърде бавен да вдигне гарда, гушва и него. След това покривът на кошера се отваря.
Отвътре изникват пчели. Всяка на собствена малка платформа, те се появяват в редица по една на бледата слънчева светлина и се къпят в нея. Пърхат с крилца, сякаш ги раздвижват или сушат. Десет, двадесет, тридесет, редят се в разкошна геометрична спирала около кошера. И прииждат още. Джо се взира в тях. Несъмнено трябва да са истински. Не е възможно да са това, на което приличат. Механични пчели?!
Взира се по-внимателно. Вижда желязо. И злато. Малки краченца със сглобки вместо стави. Внезапно осъзнава, че всъщност не знае как са монтирани частите на истинските пчели. Възможно е — даже е вероятно, дори е предполагаемо — Да не е в състояние да разграничи разликата между рядката Apis mechanistica с измамните й, метални на вид крилца и хитиново телце, което все едно е гравирано (ако приемем, че такова животно съществува), и пчела, направена от истинско злато. В главата му Дейвид Атънбъро обсъжда рядката пчела със задъхани, педагогически фрази, изсъскани, докато лежи по корем и се опитва да погледна по-отблизо: Хиберниращо, докато не настъпят подходящи условия, това е най-рядкото насекомо в Днглия. Толкова е необичайно, че изобщо си няма естествени врагове… от всички обитатели на Земята само човекът е опасен за тази изумителна пчела… и тя е великолепна.
Джо се пресяга, после се разколебава. Не обича особено буболечки. Насекомести са и са чужди. Най-близката пчела спира и се тресе. Той чува бръмкане на маховик и си представя, че може да последва и едва чуто щрак. Останал без дъх, с показалец докосва пчелата по гръбчето. Стайна температура. Суха. Не изглежда да има нещо против. Една машина не би имала. Истинско насекомо… няма си представа. Сигурно. Но пчелите са флегматични, а тази тук е сънена. Може би Apis mechanistica обича да бъде галена. Джо дърпа ръка. Пчелата се търкулва от макета на кошер и на пода, издава съвсем ясно металическо трак и застива неподвижна.
Джо поглежда виновно към Тед Шолт, но той не изглежда ядосан. Майсторът посяга надолу да вдигне пчелата. Взира се внимателно в крачетата и вижда болтчета и лостчета.
Изумително.
Връща пчелата върху кошера и тя поспира, после се съживява отново. Другите се движат в нов строй. Малките подноси или платформи, които са ги изнесли, се прибират в кошера да донесат още, но оригиналните пчели си остават по местата, все още пърхащи. Още магнити, предполага Джо, които се въртят под бронята на кошера. Или пък — не се оправя добре с физиката, но сигурно е възможно — може би електрическо течение минава през самия корпус. Ако този предмет е още от петдесетте, би било логично.
Шолт наблюдава, омагьосан.
— Главозамайващо — казва Джо след малко. Наистина е така. Това е комбинация от майсторлък и инженерни умения, надхвърлящи всичко, което някога е виждал. Но все пак му се струва малко разочароващо. Колко ли повече е можело да бъде постигнато с вложените усилия?
Но може би кошерът е способен на повече? Може би той бърка мащаба на времевия период. Викторианските автомати имат краткотрайни изпълнения като чукащите се сестри на Били. Кошерът на Шолт е по-съвременен и е колкото забавен, толкова и научно помагало. Някой е положил големи усилия да го изгради и да го постави тук, на ръба на Великобритания, насред стихиите. Вятърът ли го захранва? Или вълните? Може би е забавен начин да се определя времето — барометър с пчели. Или пък дължи вида си на съвсем различно изкуство и ще се окаже подвижната статуя — тогава един пълен оборот може да продължи и година. Ако уравненията са верни, поведението на статуята може да варира почти до безкрай, прелестно творение в постоянно движение. Математическо доказателство, изписано с красиви камъни. Корнуол е пълен с налудничави, брилянтни продукти на мъже и жени, изтласкани от Лондон до най-далечните краища на югозапада — скулптирани от папиемаше теореми на Ферми[37], изписано с ноти съотношение на Хайзенберг[38], сонатите на Бетовен от ръчно обработено стъкло. Може това да е подобна статуя, изгубена за половин век и сега пробудена. Джо се усмихва под нос. Станал е част от нещо.