Неизбежно в създаването на миниатюра на самия себе си той открива, че е превърнал самоописанието си в некролог — да му е подръка.
Джошуа Джоузеф Спорк, син на Хариет Питър и знаменития гангстер Матю „Картечния“ Спорк, умира бездетен на възраст под четирийсетте. Надживян е от майка си, сега монахиня, и от малък брой уважавани бивши приятелки. За най-голямо постижение в живота му следва да се признае, че е избягал превръщането в копие на баща си, макар за целта да е кривнал твърде надалеч към по-уседналия начин на живот на дядо си. В петък ще има възпоменателна служба, настояваме гостите да не носят огнестрелни оръжия и крадени вещи.
Джо тръсва глава, за да проясни мислите си, и тръгва към железопътния мост.
Между „Клинтън Стрийт“ и „Блекфрайърс“ има задънена уличка, която в действителност не е глуха. В самия край на тясната цепнатина има пътечка, която води към железопътната линия, и щом застанеш с лице към релсите, веднага вляво ще видиш вратата към подземния свят. През тази малка портичка Джоузеф Спорк минава като същински Бял заек и се спуска по спирално стълбище в тесните, облицовани с червени тухли тунели на Каналджийския обход. Подземието тъне в пълен мрак и той рови в джоба си за работния ключодържател със скромната му подборка ключове и отключващи карти. На него виси и фенерче горе-долу с формата и размера на капачка на химикалка.
Синкаво-бялата светлина показва на Джо стени, покрити с мръсотия, нашарени тук-там с нечие неморално просветление: Дейв люби Лиза и винаги ще я ’бичка, поне тук долу. Джо промърморва нещо като благословия и подминава, като стъпва внимателно около гъсти локви слуз. Пред поредната врата увива кърпичка около устата си и размазва малко хвойнов мехлем под носа си („Традиционният затоплящ балсам на Адам!“; причината мазилото да е толкова възбуждащо, че е заслужило дори удивителен знак, си я знае само мистър Адам). Тази врата изисква ключ — каналджиите са инсталирали проста ключалка не като преграда за преминаващите, а просто любезно обозначаване на собствеността. Местните нямат кой знае колко против и други да използват този маршрут, но искат да се знае, че това става с тяхното благоволение. Каналджийският обход е като мрежа, но не може просто да скиташ из нея както ти се харесва. Трябват ти разрешения и споразумения, а понякога — и абонамент. Връзката ключове на Джо му гарантира преминаване през около двайсет процента от безопасните тунели — останалите са под агресивната охрана на официални и неофициални групировки с желание за уединение — включително самите каналджии, които са сложили на вътрешността на кралството си любезна, но ефикасна стража.
Десет минути по-късно Джо среща групичка приведени ниско каналджии по гумени костюми да ровят из токсичната слуз.
Едно време — когато Лондон беше осеян с фабрики и потопен в зелен смог, който в по-лоша нощ може да те задуши на място, та и дори преди това, когато открити канали са минавали по средата на улиците — каналджиите са били онези отрепки и опортюнисти, преравящи отвратителната смес да вадят от нея изгубени случайно монети и бижута. Дори днес хората изхвърлят направо изумителни неща — диамантите на баба падат долу с все кутията си, а леля Бренда е набедена за крадец; всевъзможни пръстени политат в канала от страст или се изплъзват от вледенени пръсти в студен ден; намират се и пари, разбира се; също и златни зъби, а веднъж, на едно от партитата на Матю, кралица Боклуче разказа на прощъпулчо Джо за вързоп акции на приносител с обща стойност от почти десет милиона паунда.
Съвременните каналджии носят снаряжение, предназначено за дълбоководни водолази — е, и самата мръсотия е достатъчно неприятна, но в нея има и страховити находки: спринцовки с игли и други гадости, да не споменаваме за химикалите, които променят мъжките риби по света в женски и избиват всички жаби. Средностатистическият труп изтрайва седмица по-дълго от едно време — маринован е в консерванти от супермаркета. Така че отрядите на каналджиите приличат на преживели кофти кацане астронавти от друга планета, проправящи си път през своята версия на първичната супа.
Джо им маха, докато бърза по стърчащата над канала пътека, и те отвръщат на поздравите му. Тук долу нямат много посетители и още по-малко от тях им вдигат ръка в одобрения от Нощния пазар поздрав, с кокалчета нагоре и вирнат палец под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Водачът отвръща колебливо на поздрава.
— Здрасти — казва на висок глас Джо Спорк, понеже шлемовете не подобряват слуховите възприятия. — Как е Катедралата?