И Били му казва, че не, изобщо не е, юрва се към задното стълбище и се шмугва в колата.
Докато се отдалечават, той е стъпил здраво на педала и от устата му изригва изобретателен поток ругатни, а Джо гледа назад и вижда Тед Шолт да се очертава на фона на небето, с ръце разперени широко, сякаш разтваря водите. В отговор на молитвата му от парника и във въздуха се издига грамаден въртоп от пчели — рояк, когото вихрената мъгла обгръща и около когото се кълби, а пчелите образуват стрелоподобна формация и се понасят над морето. На Джо първоначално му хрумва налудничавата мисъл, че мъничките роботчета на пружина са излетели, и се чуди дали това означава, че е съучастник в някакъв странен обир или е станал майстор акушерка.
— Нямам представа, Джоузеф — отвръща Били Френд и Джо осъзнава, че сигурно е заговорил на глас. — Но ми е кристално ясно едно — и то е, че следва отстъпление в проклетия пъб и оттук насетне не бива никога повече да споменаваме този ден.
Шолт още гледа пчелите — може би се бои, че те няма да се върнат, обидени от металните си роднини, — когато Били превключва скоростите и спуска колата по стръмното, а парникът изчезва от поглед.
Когато се завръщат в „Грифона“, Теса си е отишла вкъщи, но собственикът поглежда Джо със съжаление, което ще рече, че историята за малоумието му не е запазена изцяло в тайна от обществеността.
— Ще й предадете ли поздравите ми?
— Като нищо. А още по-добра идея е да вземеш да се върнеш през уикенда. Сам да й ги предадеш. В градчето има свястно място за хапване.
— Смятате ли, че ще й хареса?
— Смятам, че нивгаш няма да узнаеш, ако не се върнеш да провериш.
Джо Спорк се цупи под нос. От всички неща, с които не е справя, вероятно най-много се презира за неспособността флиртува и да преминава от флирта към по-сериозната част. Това е основната причина да се сближава с нетърпеливи жени, което — на свой ред — е и обяснението защо рядко завърза продължителни връзки и защо по-дълготрайните обикновено са доста стерилни.
Отърсва се от мрачното настроение и преоценява деня прелиствайки през снимките на фотоапарата си и прехвърляйки наум малките си съкровища: пчелата и джаджата. Изумително.
— Откъде се появихте? — пита ги той, малко изненадан от собствения си глас. — Кой е направил онова чудо там горе?
Като че в отговор пръстите му напипват неравност на дръжката, вдлъбнатина. Сръчква я с нокът. Отчупва се парче посребрен восък — бижутерски трик, с метализиран восък да се прикрива недостатък. Джо отчопля още една люспа и после още, докато не разкрива бляскав метален гребен — същият стилизиран ъгловат символ като обърнат наопаки чадър или пък тризъбец.
— Били?
Били Френд, който веднага след пристигането им обратно в пъба е започнал процеса по съблазняване на буйната, богато надарена американка, която е тръгнала на пешеходна обиколка на Британските острови, тъкмо се учи как да казва „Мноу си привлякателна“, както го произнасят в Айдахо.
— Били, ела да видиш това!
— В момента гледам нещо друго, Джоузеф. Две други неща по-точно.
— Били…
— Скъпа моя, би ли ме извинила? Отегчителният ми приятел ей там има нужда от благотворното влияние на огромния ми мозък.
Неговата inamorata[41] изрича някакъв нелюбезен коментар, който Били горещо одобрява, но го освобождава. Той се приближава.
— Били, знаеш ли какво е това?
Мистър Френд измъква бижутерска лупа и със замах я намества в дясното си око. Това свидетелство за сръчността и мъдростта му не остава незабелязано.
— Здрасти, здрасти… да, ами да, да, много добре… чудесно. Не очаквах да го видя точно тук.
— Знаеш и какво е?
— Няма нужда да звучиш толкова изненадано, Джоузеф.
— Има го и на книгата. Прав ли съм? Мяркал съм го и другаде, нали'?
— Що се отнася до това — представа си нямам. Но знам какво значи.
— Е?
— Ха! Не оставяй младата Тес да те види с това в ръката. Никога няма да те гледа по същия начин. Това е краче с ципи, нали? Означава, че някой е нечист.
— Нечист ли?
— Казано накратко — да. Виж, родът ми е в оплакваческия бизнес само от няколко поколения, ясно? Първоначално ни довежда икономическа нужда и след това се оказва, че просто ни бива в занаята. Но други, както ти казах, са в братството много отдавна. И по времето на онези древни, дълбоки старини, нали така, някои хора са ги смятали за нечисти по рождение. Не им се позволявало да се навъртат около нормалните граждани и се е налагало при излизане в селото да носят гъше краче, та хората да знаят да не ги пипат. Може да са били прокажени. Или пък червенокоси. Може наистина да са имали ципи между пръстите. Кой знае? Та с времето станали оплаквачи и майстори на ковчези, и тъй нататък. А сега, ако ме извиниш, възнамерявам Да заведа тази млада дама до Рая и обратно и не искам никакви Дискусии от каналите. Ясно?